Къмпинг

На море през май. С палатката към Ситония

На море през май сме били, но в хотелчета. Само веднъж сме били на палатка преди седем години. Тогава бяхме на каяци. Дали щеше да ни се получи и тази година – море през май?

Прогнозата за времето в края на месец май

Ще вали ли, няма ли да вали?

Още от началото на май започна едно следене на прогнозите за времето в разни сайтове.

Ще вали ли, няма ли да вали? Ще е подходящо ли да се опъне палатката няма ли?

Казаха синоптиците накрая, ще вали и ще гърми малко, но втория ден. Чудесно, значи първият ще е сухо и ще си отворим палатката.

Какво излезна в действителност? Валя ни само през нощта на първия ден, но слаб дъжд. Погърмя малко, подуха. На втория ден до към ранния следобяд беше облачно, но не студено. Времето беше чудно за разходка и снимки.

После пекна слънце. През дните си беше приятно жега, през нощтите се радвах на топлия ми спален чувал. 🙂

Четвъртия ден като си затръгвахме позадуха по-силно, но дъжд не ни мокри повече.

Къмпинг Мелиси в началото на сезона

Сами си бяхме през цялото време

След мислене за няколко други места се озовахме пак в Мелиси. За Мелиси писах в “Ситония, къмпинг “Мелиси” – предимства и недостатъци”.

Местата за палатки са под ароматни акациеви дървета и ниски тополи, от мъхчетата, на които земята беше като покрита със слой вълна. Добре, че нямаме алергии към тези мъхчета.

Зоната за палатки беше напълно празна, за четирите дни, никой не се присъедини да опъне палатка. Гостите на къмпинга бяха притежатели на каравани и кемпери.

Баните и тоалетните бяха отново идеално поддържани, а водата топла по всяко време.

Птичките пееха по-живо отвсякога, но и буболечките във всякакви варианти бяха във вихъра си.

Любов към природата ли? Доколко цивилизацията ни е обременила?

Слагам себе си в графата любители на природата. Затова много ми харесва палатковото преживяване. За съжаление влизам и в графата обременени от градската среда. 

Второто означава, че всяка буболечка, гъсеничка, насекомо преживявам като природно бедствие. Е да, ама няма как да си под дърветата, на земята и да не срещнеш дузина буболечки, да не се окажеш заобиколен от няколко мравуняка и да не те гризнат поне 5-6 комара.

Все още желанието ми да бъда близо до природата натежава пред тревожността ми от нейните дребни обитатели.

Затова опитвам да се премоделирам. Вадя объркани мравки от палатката, помагам в чистенето на щипалки, които след дъжда се бяха свряли в подгъвите на въшните стени на нашата платнена къща. Та така.

Цветята, скалите, морето

Маково поле

По пътя към Ситония си избрахме да минем покрай Серес и после покрай Нигрити и така по разни селски пътища, вместо магистралата и Солун.

Пътуваме по тези живописни пътища, а аз щракам като невидяла. Нацъфтели макове, разорани ниви, трактори, жълти храсти, лилави цветя, истинска приказка.

Скалите, на които се радвах бяха на няколко места по бреговете на Ситония.

Отскочихме и до полулярното “Портокали”. Там белите варовикови скали са оформени интересно от вятъра и водата. В тях могат да се видят дупки и на места поникнала ниска растителност. Гърците наричат тази брегова ивица Кавуротрипес, което значи рачешки дупки. Аз рачета не видях.

Морето беше във великолепни нюанси от тюркоазено синьо, до тъмно синьо. Нямаше вълнение, но водата нормалано за месеца беше хладна. 

За хората и морето

В Сарти, доста популярно курортно селище, си имаше народ, сърби, българи, македонци, румъници. 

По пътищата на Ситония срещнахме много кемпери. В кемперите по-често пътуващите бяха възрастни двойки. 

В къмпинг Мелиси, където ние бяхме отседнали, имаше доста българи, които ползваха каравани.

Последния ден се отбихме до някога любимото за нас плажче близо до Никити.

Ще стане ли Ситония като Касандра?

За мое голямо съжаление и там както в Арменистис, човешката намеса и желание за повече печалба е взела превес и мястото вече се цивилизова.

В случая на това плажче, цивилизоването е във формата на огромен хотелски комплекс, който са вдигнали до самия бряг само за няколкото зимни месеца. 

Тъжно, но факт, хората са си хора, има ги всякакви. Породата на лакомите, безпардоните, късогледите и глупавите строи условия за другите, дето не искат да се научат да не се страхуват от буболечки, но “обичат природата”. Дали скоро Ситония няма да стане като Касандра?

Две симпатични градчета

Стара къща в Арнея

На връщане към София минахме през две прекрасни малки места, за които си казахме, че искаме да си отделим време за разходка.

Мегали Панагия и Арнея. В тях видяхме пътьом красиви църкви, стари къщи, тесни улички, много млади хора и деца.

Галерия

Снимките може да видите в албумите:

“На море през месец май (Част 1)”

“На море през месец май (Част 2)”

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.