София ми е роден град, но непознат за мен. Живея тук откакто съм се родила, а съм видяла толкова малко.
Из София има толкова много интересни местенца. Освен големите очевидни забележителности (не че и тях всичките съм посетила) има и многобройни малки съкровища.
Тази седмица се случи път, да мина по улица Будапеща. На номер 23 попаднах на един интересен исполин, който придържа на раменете си една от терасите на жилищната сграда. Досега не бях го виждала.
Днес, пък се случи, така че непланирано посетихме Университетската ботаническата градина срещи Народната библиотека.
Градината не е голяма, но е едно малко райско кътче. Наредено с най-различни растения. Насред градината стои един великолепен вековен летен бук. Вътре в зимната градина, пък имаше растения каквито никога не бях виждала, даже и на картинка.
В официалния сайт на градината прочетох:
В центъра на София се намира най-старата Ботаническа градина, създадена през далечната 1892 г. от първия професор по ботаника д-р Стефан Георгиев. На откриването в градината е засаден летен дъб (Quercus robur L.), в чиито корени цар Фердинад поставя златна пара. Днес дъбът, със своите могъщи ствол и корона, дарява сянка, напомняйки за просторните дъбрави, покривали някога Софийското поле.
www.ubg-bg.com
Там всред всичките тези растения, се чувствах доволна и спокойна.
Чудя се защо не ми е хрумвало никога да уча за професия свързана с отглеждане на растения.
Както и да е, вероятно пак ще се отбия в тази ботаническа градина просто да се поседя там на една от пейките сред цветята, да си почина, да се успокоя.
Преди няколко години си бях измислила един проект, да аз лесно измислям проекти, но и лесно ги изоставям, та за проекта, той беше да разглеждам София през очите на турист. Да търся, намирам и посещавам интересни места, които са ми убягвали досега.
Може пък да възобновя идеята. 😉
Галерия със снимки
Албум със снимки от Университетската ботаническа градина в София вижте тук.
Други статии на тема растения:
“Растенията какво знаем и какво не знаем за тях – как да общуваме с техния свят”
“Дърветата – мълчаливи участници в кръговрата на живота”
