Белица
Пътувания и разходки

До Парка за танцуващи мечки – Белица и водопад “Казаните”

Обяснително, отдалеко, но кратко – как се организира тази еднодневна екскурзия.

Прогнозата за времето обеща обилни валежи в неделя и понеделник, и само облачно време в събота. Затова решихме, че в събота ще си направим скромна еднодневна разходка.

Поканиха ни да се присъединим към посещението на Парка за танцуващи мечки близо до Белица.

Признавам преди тази покана не бях чувала за парка.

Двуомях се дали ще си заслужава. Прочетох в статия, че понякога мечките са скрити някъде из шубраците на иначе просторните парцели, които обитават.

Чудех се дали ще видим повече от две три мечки, дали ще се впечатля да гледам изобщо мечки и какво толкова ще ни разкажат в парка.

Та общо взето таях в себе си известна доза скептицизъм примесен с любопитство.

В крайна сметка любопитството и възможността да прекарам няколко часа из зелени гори надделя.

Пътят след град Белица

Паркът се намира на около 180км. След Белица са около 12км, като има един участък, който е тесен, леко стръмен черен път с много завои сред гората.

Още от Белица има достатъчно табели за Парка. Няколко километра след Белица, обаче пътят от асфалтов става черен. Поради леката екстремност на черния горски път се зачудихме няколко пъти дали нещо не грешим.

Затова, ако тръгнете накъм парка, имайте предвид, че има такъв участък и продължавайте да следвате табелите.

Вход


Пътят отвежда до открито място, което е своеобразен паркинг. Като оставите автомобила си там, се влиза в самия парк.

На всеки кръгъл час има обиколка на парка с гид. Гидът разказва за мисията на парка, защо и от какво са спасени мечките и други интересни неща. Обиколката трае около час.

Подробна информация за самия парк може да прочетете в страничката park.belitsa.com.

Таксата за обикола (към месец май 2019г) е 6лв за възрастни, 3лв за деца.

Обиколката

Белица

Разходката започна с разказ на водачката, как в миналото са били дресирани мечките. Методите всъщност са били слабо казани нехуманни.

Движехме се по своеобразни алеи между отделените сектори, във всеки от който бяха настанени между 2 и 4 мечки. Секторите са заградени с вътрешна ограда, по която протича електричество и въшна по-висока метална мрежа.

Видяхме няколко от мечоците обитатели, чухме тяхната история. За всеки мечок има написано и в сайта, който посочих по-горе. 

Зимен сън

Показаха ни и няколко хралупи, които самите мечки са си направили. Там са спали зимен сън, близо 6 месеца. Интересно ми беше да науча, че  тези мечи хралупи се правят обикновено в близост до корените на дърво. Корените служат за скеле на хралупата. 

От вън зимния дом на мечката изглежда малък, но след този неголям вход дупката се разширява. Понякога достига 4 м ширина. Обясниха ни че простора им е нужен на мечките, за да могат да се завъртат, докато спят зимния си сън. Макар че спят дълго, мечките се будят лесно. За да не се обезпокояват през периода на зимен сън от декември до март паркът е заворен за посетители. 

Впечатляващо е също, че мечките си правят инстиктивно тези хралупи. Още от малки мечета те са били отделени от дивата среда. Никога никой не ги е учил как се прави хралупа. Цял живот в близост до хората, те са били лишавани от зимния си сън. Сега, обаче в парка инстинктът е събуден. Следвайки него те сами си построяват зимни домове, в които прекарват студените месеци.

И още…

Разбрахме още с какво и колко се хранят мечките в парка, как са разделени по тмеперамент, колко дълго живеят и т.н.

Ако отидете на обиколка в парка, ще ви разкажат още интересни неща за мечките. Освен това като има въпроси водачката ни отговаряше с радост.

В началото откъдето започва обиколката пък има стая, в която тече фидеопрожекция с документален филм за живота и неволите на танцуващите мечки.

За радост, вече в България, Сърбия и Албание, където преди години това е било популярно зрелище, вече няма танцуващи мечки. Забранено е със закон.

Снимането

Щом видехме някой от обитателите на парка, като типични представители на съвременото осбебено от снимането общество,  ние посетители, се скупчвахме като овце на оградата да щракаме. Кой с телефон, кой с апарат щракаме ли щракаме.

Стана ми смешно като забелязах каква тълпа от щракачи сме. Има разбира се и изключения, аз обаче не бях от тях. Аз снимах като другите.

Гората, в която се намира парка, е изключително красива, след входа на парка преди касата има и поляна с няколко маси и пейки, на които човек може да отмори или похапне каквото си е донесъл. Заведение за хранене в парка към май 2019г няма, но кой знае как ще се променят нещата след време.

Водопадите

Водопад “Казаните”

След посещението на Парка на танцуващите мечки се отправихме към търсенето на водопади в местността, за които бях прочела тук.

Водопад “Мишолица”, който по описание трябва да е най-близо до град Белица, но не можахме да намерим. Местни хора ни казаха, че сега го нямало, защото след свлачища бил разрушен. Ако и вие решите да го търсите, обаче питайте пак, може пък да са разчистили нещо.

Намерихме водопад “Казаните”, който е близо до с. Семково. Водопадът се намира в близост до пътя. До него стигнахме с кола по асфалтиран път, но оттам се вижда само отвисоко и малко далеч.

После пак прочетох описанието. Ако се тръгне пеша по реката може да се види повече: “само на 1км от “Белишка пътстрина”, по река “Белишка” могат да се видят голям брой водопади общо носещи наименованието водопади “Казаните”.

Водопада, който видяхме беше пълноводен, живописен, само ме е яд, че не го видяхме отблизо и не усетих пръските да мокрят лицето ми.

Обяд

След като отбелязахме поне един водопад, вече беше минало времето за обяд и изгладнели към 14.30, стигнахме “При Спаска” в село Баня за хапване. Заведението е много популярно и съвсем наобяд винаги пълно, така че по-добре че закъсняхме обедно.

“При Спаска” сме хапвали и други пъти, когато бяхме на СПА, в селото (“На СПА процедури в село Баня”).

Храната е вкусна, порциите достатъчно големи, а ценитесъвсем прилични. Шопската салата малко ме разочарова, но определно препоръчвам мястото.

След доволния обяд се разходихме из селото. Има стари минерални бани, които може да се видят и тепавица с топла вода близо до реката.

След това поехме обратно към София.

Подобна еднодневна екскурзия с много различни впечатления, оставя усещане, че почивката ни е била поне два дни.

Галерия със снимки

Албум със снимки от разходката в Парк за танцуващи мечки – Белица и водопад “Казаните” вижте тук.

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.