Размисли от деня

Ангели и демони, бял ли си, черен ли?

Съществуват ли хора, които са само бели и хора, които са само черни?

Не!

Всички бродим из нюансите между бялото и черното. Всеки носи в себе си и ангели и демони.

Може да ги интерпретирам погрешно, може и да ги вадя от контекста, но все се сещам за редовете Яворовото стихотворение “Две души”:

Аз не живея: аз горя. Непримирими

в гърдите ми се борят две души:

душата на ангел и демон. В гърди ми

те пламъци дишат и плам ме суши.

Ситуацията: “Показа се демон”

Днес нагрубих остро и невъзпитано една непозната жена. Понякога хората просто си мислят наум нещо и го премълчват или най-много се навъсват и почервеняват ядно.

На мен ми случва, обаче да избълвам това, което ми е минало през ума. Нали знаете как се карат децата, със заряда на цялата емоция, която кипи в тях. 

Аз днес така невъздържано, невъзпитано обидих. Имаше ли повод, нямаше ли, имаше ли провокация или не е все едно. По-важното е, че пуснах моя демон да танцува, да покаже демоничната опашка и злите зъби. 

Жената, реактивно също си извади дяволските рога и отровния език. За известно време ми се струваше, че тя е само черна.

Имам си техника, която ми позволява (когато се успокоя, обаче) да опитам да потърся и по-светлите тонове.

Представих си жената дали е щастлива, удовлетворена? “Не е” и тя се мъчи и бори да изплува в океана от неизречени, непотърсени, неудовлетворени душевни потребности.

Колкото по-често и по-лесно дава изява на демона, толкова повече на човек му липсва нещо.

Компесаторен модел накакъв е това.

Ако бях облак, щях да гърмя и да трещя известно време след ситуацията. Ядосах се и на себе си, че съм толква малка в своята способност да се владея.

После изпитах вина, че съм наранила друг човек макар и вербално. После – огромна тъга, че не съм това, което искам да бъда, а искам и другите хора да бъдат – по-светъл човек. После се успокоих.

Въпросите

Напрежението изтече от мен. Остана чопленето на ситуацията. Останаха въпросите: 

Ние ли управляваме себе си или химическите процеси в тялото, моделите на ума, навиците, лошото възпитание ни управляват?

Можем ли да реагираме по различен начин? Не, можем ли да действаме, вместо да реагираме?

Колко близо е човек до лудостта и пълната липса на контрол?

Полза от вината няма. Какво научих днес? Не много, защото това отдавна го знам, но явно се повтаря, за да се затвърди урока и може би да доведе до промяна. 

Отговорите

Лутаме се между деня и нощта в себе си. Когато сме в нощта губим трезвия разум, губим простичката човечност, губим ангела. Всеки друг човек, който бихме обвинили, че е зъл и той така е потънал в своята нощ и се спъва, и греши, и носи страдание на себе си и на другите.

Какво е решението? Все още незнам, но си мисля, че колкото повече просветляваш душата си с радост, с доволство, с пълнота, толкова повече ще си бял. Ще носиш бяло и за другите, и за себе си. Защото хората са като боичките. Като добавиш бяло към тъмното по-светло става.

Съжалявам, че днес бях много черна. Знам, че мога и да съм бял понякога. Ех живот, лутаме се в себе си, кога осъзнато, кога не и всеки търси пътя си.

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.