52 седмици

Великан в покой – лъвът оцелял след бомбардировка – седмица 4

Фотографско упражнение “52 седмици”. Тема “Голямо”. Заглавие на кадъра “Великан в покой”.

Изминалата седмица търсих по темата “голямо”. “Голямо” – един океан от възможности за кадър.

Още преди да започна да снимам, разсъждавах как едно нещо в снимката, за да изглежда голямо, не е достатъчно да бъде голямо пред очите ни. Важно е как ще се постави в кадъра и с какво ще се съпостави, за да може зрителят да добие представа за размера на главния обект. Реших, че вариото ще ми даде по-добро поле за кадриране на нещо “голямо”.

Миналата неделя по стечение на обстоятелствата минах покрай храм-паметника “Александър Невски” и се замислих, че той е голям. Освен това щеше да ми е интересно да сравня снимките от сега със снимки, които му правих преди две години.

Лъвът, който си търси мястото

Отивайки към “Александър Невски” минах покрай лъва при Паметника на незнайния войн.

Лъвската статуя е внушителна, не просто заради размера си, а заради израза на позата и лицето на самия лъв.

Днес, четох, че имало инициатива лъвът да се върне на оригиналното си място върху Паметника на Незнайния войн. По време на бомбардировките през Втората световна война, Паметникът на Незнайния войн бил разрушен. Оцелял само лъвът (за тази история, ако ви интересно вижте подробности тук).

Снимах с вариото на 35мм, f4,5, iso 100 или 200 (да пак забравих да запиша, но помня, че беше малко), скорост 1/800. 

Затруднения при снимането

Докато залягах около лъва, за да заснема и предния план с лалетата, се появи група азиатски туристи (не мога да ги различа китайци ли са, корейци ли са, японци ли са).

Без да ми обръщат внимание, взеха да се снимат до лъва, просто защото беше голям и красив. Изчаках да минат и пак започнах да залягам.

Имам снимка с една от последните туристки, но якето ѝ беше ярко розово и цветовата доминация отвличаше вниманието от лъва. Пък и дамата така се беше нахилила отивайки към статуята, че емоцията ѝ привлича повече погледа на наблюдателя, отколкото самия лъв. Затова зарязах съпоставянето на лъва спрямо големината на човешка фигура.

Друго затруднение, което срещнах, беше вятърът водещ до постоянната промяна в светлината, ту слънце, ту облаци.

Хубавите примери

Днес гледах едно представяне на фотографа Бони Бонев, за който разбрах от познати. Гледайки неговия майсторлък се замислих за пореден път, за скучните, банални кадри и интересния поглед.

Моето “Голямо” е голямо да, но заснето по възможно най-баналния начин. Ще ми се да развия въображение, проницателен поглед и умение за осъществяване на по-интересни гледни точки.

Следващата седмица продължавам с темата “малко”, а по-следващата с темата “Малко и голямо”.

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.