С фотоапарат в кухнята

Събота на чугунения грил тиган

Чугунен грил тиган

Денят се завъртя около търсенето на подходящ грил тиган.

Обичам гриловани зеленчуци. Правя си с тях сандвичи, слагам ги в салати и като гарнитури.

Стои от вчера една самотна тиквичка. Обелена и измита си чака грил тиган, на който да плучи приятни кафяви райета. Тиквичка има, грил няма…така започна историята.

Сутринта отделих за “сериозното” четене, запознаване с темата за оребрените тигани. Най-вече от какъв материал да си избера.

От какъв материал да е моят грил тиган?

Опциите, с които можеш да се срещнеш на пазара са няколко: чугунен, тефлонов, неръждаема стомана, керамичен, мраморен и накакъв нов модел незалепващо покритие – еклипс. За последното не ми беше интересно да чета и затова нямам мнение.

Тефлоновият без никакво съмнение беше изхвърлен от личния ми лист с възможности. Нали казват, че не са най-здравословни, първо. Второ преди време, когато не бях чела, че не са полезни, имах на Tefal и се скапа много бързо. Повърхността се обели на места.

Керамичен пак по две принични не ми се искаше да взимам. Първо, от коментари разбрах, че някои на по-сносна цена били менте. Тоест имитирали керамика, ама не били и затова се разваляли бързо. Второ, пак преди време имах една керамична тенджера, дето лесно надрасках, защото дъното често залепваше и трудно се миеше. Може да е била от ментетата. 🙂

Стоманеният, остана като опция. Имам вкъщи един такъв гладък тиган, по-скъп е и като цяло съм доволна. Когато го измия хубаво не залепва (почти).

Мраморният не ме грабна, защото прочетох в описанието на този, който видях – “мраморно-керамично покритите”. Може и напълно да съм се заблудила, но си реших, че кремачната част не ми вдъхва доверие.

За и против чугуна

Отделих време, четох във форуми и други статии за чугунените съдове за готвене.

Работата с чугунените тръгна оттам, че в нашия квартал има от доста време един магазин само с такива съдове – тенджери, тигани, тави… Гледала съм ги, без да се замислям искам ли такива. Но съм ги запомнила, че са там. Вчера, докато тиквичката си стоеше вкъщи, реших да ѝ търся тиган и се сетих за същия магазин с чугунени съдове.

Срещнах различни мнения за чугуна. Някои твърдяха, че трудно се поддържа, други че е лесно. Едни се оплакваха, че каквото готвят на такъв оребрен тиган все им залепва, но имаше дами, които пишеха, че са много доволни.

Като предимства се посочваха, зравослността на материала, дълголетието при правилна употреба и доброто качество на храната приготвена в такива съдове.

Като недостатъци се изреждаха: тежестта на съдовете, по-особената поддръжка и че се захващала храната при готвене. Срещнах и препоръка да не се готвят кисели храни в чугунени съдове.

След това предварително запознаване, разбрах също, че има емайлирани чугунени съдове, което ги прави относително незалепващи. Има и такива, без това покритите, които трябва сам да “емайлираш” с обикновено рафинирано масло.

На място

Въоражена с предварителна информация отидох в магазина за чугунените съдове. Беше затворен, но не го приех като знак да се откажа. По обед продавача/продавачката вероятно бяха отишли да си вземат нещо за хапване. 

Почаках оглеждайки изложените неща на витрината. Бях решила, обаче да не бързам да купувам преди да ми разкажат още в самия магазин.

След известно време дойде продавачът. Без да опитва да ме убеди от какво имам нужда, ме информира как той използва своя тиган. Предимството на емайлирания вариант, бил че няма нужда да правя процедура по омазняване. Другия пък освобождавал някакво количество желзо, което уж било полезно.

Това за желязото го срещнах и в една статия, но не ми се иска да спекулирам с тези железни идеи.

Съвсем искрено продавачът каза, че не знае как би се справял такъв грил само със зеленчуци. Щом може да се справя с пържоли, може и с тиквички реших си сама.

Избрах си малък, къргъл 20см тиган, за да го използвам на малкия котлон на печката и на газовия ни котлон, когато ходим на къмпинг. Той си няма дълга дръжка, а две малки полукръгчета като на тенджерка. Това го прави по-компактен.

Чугунените съдове могат да се използват на електрически котлон, на газов котлон, във фурна и да се заравят в жарава.

Получих два листа с инструкции в осем подробни точки за процеса на въведжане на тигана в експлотация. Тези осем точки включваха последователни техники на почистване и после омазняване.

Резултатът

Цялото нещо по почистването и омазняването отне около 5 часа. Но не беше трудно. Вечерта му направих сефте на чугунения грил тиган с моята тиквичка. Не се захвана тиквичката. Стана вкусна и с хубаво райе.

После измих тигана с гъба и обикновен препарат, пак леко намазних и прибрах. Прочетох, че по-лесно се измива, ако не чакаш съда да изстине напълно. Докато е топъл, но можеш да го държиш без ръкохватки.

След време, когато масленияt слой се напои по-трайно в порите на чугуна, мисля че омясляването няма да е необходимо да бъде чак след всяко миене.

Хареса ми това чугунено готвене. Вероятно по-нататък ще си подаря и някоя тенджера. Относно поддръжката хич не е толкова сложно, колкото плашеха някои описания. 🙂

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.