За снимането

Конски сили – фотографско упражнение – седмица 3

Тема: “Едно и много” – заглавие на кадъра “Конски сили”. Трета седмица от упражнението “52 седмици”.

Параметри на снимката:

Фокусно разстояние 35мм; F 4,5; Скорост 1/16; Формат: raw, Iso – ами не си го написах, а изтрих снимката от апарата, а в детайлната информация, която получавам на компа, нямам изписано iso-то. Помня, че беше високо, защото беше облачно и светлината слаба. Следващия път трябва да си запиша преди да трия.

С Pixelmator, леко изсветлих кадъра.

Избрах кадъра. Изразях го леко, защото при подредбата, която имах фокусът не падаше без съмнение върху кончето, а се размиваше със сивия автомобил. Автомобилът беше значително по-отделен и погледът все се връщаше към него. Това го правеше важен, повече главен герой от кончето.

При рязанията, обаче не ми хареса какво се получи и затова се върнах към оригиналния вариант. Тук споделям него.

Изводът от този опит: не всяко нещо може да се кропне, така че да доведе до по-добри резултати. Затова както много пъти съм чела и чула в важно да си направиш опитмално кадриране при самото снимане. В случая и време имах, но…

Снимката, според моите представи, не е с особено висока художествена стойност. Липсва ѝ интересна светлина и дълбочината на фокус, я прави плоска. Тя, обаче отговаря на темата по-интересен начин, заради съпоставянето на самите обекти – кончето и автомобилите.

Снимах и други кадри през седмицата, с цветя (май-всеки път снимам цветя) :-), със свещи, с едни тухли, но всички те ми се струваха твърде скучни.

“Конски сили”

Кончето с автомобилите снимах в понеделник от терасата от вкъщи. Още тогава видях, че самата ситуация съдържа потенциал за интересен кадър по темата.

След две, три снимки с обектива 50мм, който беше закачен на фотоапарата, усетих, че не ми достига широта. Бързо, надявах се да не си замине каручката, сложих вариото. Макар, че смених обектива, от терасата не можах да сменя безкрайно гледната точка.

Направих още около десетина кадъра. Никой не ми проговори, че е постигнат търсения резултат, но се отказах, просто защото от терасата все излизаще едно и също.

Колко кадъра да направя, кога да спра?

Като се прибрах вътре продължи да ме човърка мисъл, “Това ли е всичко, което може да се направи или пак се отказах твърде бързо?” Излязох пак и щракнах още няколко пъти, но без коренна промяна. “Това е”, казаха си, “което аз мога да направя.”

По-късно през седмицата, снимах отново в една готина ситуация, на която пак отделих десетина кадъра и се отказах. 

Замислих се за едно от качествата, които развива снимането – търпение и упоритост. Колко все пак трябва да продължат те? Но за себе си знам, че не съм търпелива. Имам да се уча и в тази посока.

Един от фотографите, чийто стил много харесвам е Елиът Ъруит, тази седмица попаднах на една негова мисъл, която окуражава:

“The ratio of successful shots is one in God-knows-how-many. Sometimes you’ll get several in one contact sheet, and sometimes it’s none for days. But as long as you go on taking pictures, you’re likely to get a good one at some point.”

“Съотношението на успешните кадри е едно към Бог знае колко много. Понякога ще получиш няколко на един контактен лист, а понякога нито един, дни наред. Но докато продължаваш да правиш снимки, е вероятно да получиш някоя добра в даден момент.”

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.