Пътувахме днес към село Баня (това до Банско, уточнявам, защото в България има поне няколко села Баня).
Пожелах да минем преди това през Рилския манастир. Не че ни е съвсем по път, само 30км отклонение в посока :-). Наострила се бях да хапнем от популярните крехки мекички, за които всеки, който е ходил до манастира знае, но…
Оказа се, че през седмицата, макар, че има посетители много неща бяха затворени. Мястото с мекичките и домашното кисело мляко също.
Другото, което ми остави лошо впечатление беше поникването на нови здания (като хотелска част), съвсем до манастира, които вероятно ще са за настаняване.
За паркинга, на който се плаща 5лв на ден няма да коментирам. Ние както много други посетители не спряхме там, а преди него.
Съчинения по картинка
Този път се загледах повече в детайлите на рисунките на самата църква. Интересни са. Съчинявах си по тези картинки, какво значат, какви са тайните символи скрити в тях. Откривах си свои отговори.
Не се качих по отбранителната кула в манастира, защото и тя не работеше.
Отделих време да снимам един манастирски котак, който упорито отказваше са откликне на моето “мац пис, пис” и продължаваше да си се мие. 🙂
По пътя
По целия път от София, през манастира и после към село Баня имаше изключително живописни гледки. Не спирахме обаче и затова каквото хванах в движение. Чудя се, ако аз решавах и можехме да спираме навсякъде където ми харесва да снимам за колко ли време щяхме да стигнем. 🙂 🙂 😉
Но представете си – зелени ливади с онова най-яркото зелено на пролетта, разорани ниви, цъфнали джанки, стада, заснежени върхове, буйни потоци…
Щъркели
В самото село Баня, докато минавахме с колата, видях около десетина щъркела, един от тях в полет. При пешеходната разходка успях да ги щракна.
Настаняване
Отседнахме пак в същия хотел, за който писах по-рано, “Римска баня”. Този път не ме тормозеше чувството на филифьонка. (“На СПА процедури в село Баня – част 1 – тревогите на Филифьонката на Туве Янсон”).
Посещението ни съвпадна с априлската ваканция на учениците и логично, хотелът беше по-пълен и имаше множество деца.
За наш късмет ни настаних в стая, която гледа към Пирин с неговите заснежени върхове. Следобеда, когато пристигнахме в село Баня се беше заоблачило. Това ми позволи да направя малко по-драматичен кадър на планината. 🙂
Снимките
В албума “Пътуване към село Баня” споделям няколко кадъра от пътя, Рилския манастир и гледката към Пирин.
