52 седмици

Чадърът в слънчевата стаята – седмица 1

“52 седмици” – фотографско упражнение, това е седмица едно.

Всяка неделя споделям снимка по тема, която съм работила през изминалите седем дни.

За проекта “52 седмици” поясних в статията “Учене у дома или как се самообучавам в снимането”.

Теми

За тази седмица, следващата и по-следващата си избрах да работя с теми от таблицата “Контрасти на Итън”. Темите съответно са: седмица първа – “Едно”, седмица втора “Много”, седмица три – “Едно и много”.

След като в сряда си избрах темата “Едно” започнах да се оглеждам в околния свят в търсене това едно, което ще ме заинтригува.

Медитативно осъзнаване

Тези дни го прочетох някъде, но сама съм го усетила преди това, снимането приучава човек да гледа. Когато има поставена задача да търси, умът се фокусира във времево-преостранствената рамка “тук и сега”. Защото фотоапаратът може да запише само този миг. Това доближава практикуването на фотография до своебразно медитативно осъзнаване. 😉

Така от сряда вървя и наблюдавам и мисля.

Няколко идеи ми хрумваха, но не ме стимулираха достатъчно. Струваха ми се скучни. Много обичам цветя и дървета. През изминалите дни видях няколко интересни дървета, но светлината не беше подходяща, нито фона. Макар дървеото само по себе си да беше интересно, нямаше как да го преместя, да го поставя в по-контрастна среда, за да го заснема.

Цветя сега има, опитвах да снимам днес едно лале. Не успях да направя, обаче нещо, което да не е абсолютно банално. Търсенето продължи.

“Едно, едно…какво да е?”

Като стигнах в студиото, до шкафа за обувки седеше един забравен, строен, елегантен чадър. “Хм, дали ще се получи от него хубав портрет?” си мислех, докато си оставях обувките.

Пробвах, да го кадрирам в рамката на визьора, но никак не се побираше, а аз нямаше как да се отдръпна, защото предверието е малко.

Другия проблем беше, че свелината там никак не стигаше и трябваше много да кача iso-то. Накрая, нямаше и никакъв удобен контраст, който да се заиграе с чадъра.

Преместих чадъра в залата. В един от ъглите светлината беше нарисувала красиви редове светлосенки.

Това беше мястото, на което според мен чадъра намери своето място.

В последствие, когато гледах вкъщи кадрите забелязах, че линията на едната стена можеше да е по-изправена. Заради близкия план, обаче всякакво завъртане на кадъра в програмата за обработка, неминуемо изрязваше чадъра отгоре и отдолу. Тоест нямаше как да прекадрирам. Затова го оставих така.

С програмата, която използвам, Pixelmator, леко изсветлих сенките и толкоз.

Снимката е направена на f 4.5 със скорост 1/2500.

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.