За снимането

Учене у дома или как се самообучавам в снимането

Да се самообучавам понякога успявам, понякога не.

Във фотографията по ред причини за момента, след изкараните два въвеждащи курса, на други не съм се записвала.

Намерих чрез препоръки, в интернет един прекрасен свободен курс – “Introduction to digital photography”.

С удоволствие гледах неговите видео уроци, защото те внасяха яснота в обърканата картина от първия ми досег със снимането.

Като всяко нещо, с което се захващаш в началото разбираш малко, останалото е объркано. Информацията бавно се утаява и започваш да схващаш постепенно останалото.

Не съм минала, обаче още през уроците за различните обработващи програми.

Днес реших да гледам сериите отново и както и предположих отново научих неща, които преди това умът ми беше пропуснал.

Фотографски упражнения

Покрай един от уроците попаднах на сайт, който представяше едно фотографско упражнение. Не е ново под слънцето, но ме зариби да опитам и аз.

Казва се “52 седмици”.

52 седмици

В проектът 52 седмици всяка седмица трябва да представиш една снимка и да разкажеш за нея и да опишеш как е направена и защо.

Първи упражнения

Други задачи, които съм си поставяла, беяха упражненията:

“Четящите хора” и “18мм”.

За “Четящите хора” съм писала отделно. В “18мм” опитвах да снимам без да зумвам с вариото. Това, защото учителя ми беше казал, че имам склонност да правя само близки планове. Пък аз ги правех, защото ми беше по-трудно да композирам по-широк кадър с повече неща в него. То да си призная и днес ми е по-трудно.

Успешни 40 дни

Преди две години, докато карах курса, си направих друго упражнение “40 дни снимки и думи”. Измислих го защото прочетох някъде тогава, че на човек му трябват 40 дни, за да си създаде нов навик. Реших, че редовното снимане, непременно ще има положителен резултат.

Без да пропусна, в рамките на 40 дни всеки ден снимах и добавях цитат, който ми харесваше и допълваше според моето виждане съответния кадър.

Направо съм горда, че успях, защото имаше дни, в които не излизах отвкъщи, но все намирах над какво да се упражнявам.

“Азбучна фотография” – снимки, които говорят

В края на 2018г си бях поставила по-амбициозна задача – “Азбучна фотография”. Бях измислила да правя кадър според зададена тема, с поредна буква от азбуката. В това упражнение, обаче направих само един кадър на тема “Антипод”.

Хубав се получи кадъра на слона и мишлето, но после заминах за Индия и проектът пропадна. Като се прибрах някак не го възобнових.

Продължих да се самообучавам. Купувам си книги. Имам и три на Майкъл Фриймън. Много ми допада стила му на писане и обясняване. В едната има посочени упражнения, “Контрасти на Итън”. Ще опитам да включа в 52те седмици някои от тях. 

Ще ми се да се получи една симбиоза между няколко упражнения. Хем да се старая да снимам редовно, хем да мисля за снимки, които говорят, хем те да имат предварителна тема.

В неделя, ще публикувам по една снимка тук в “Палитрата”.

Снимката винаги ще е нова. Няма да я вадя от архива. 🙂

Ще има описание към нея и параметрите, с които е заснета.

Не е малък срока от 52 седмици, дано успея.

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.