През последния ден от нашето три дневно пътешествие навъртяхме най-много километри. Гугъл показа, че сме минали около 520км.
Река Велека преди да влезе в Синеморец
Сутринта тръгнахме от Ахтопол, посока Синеморец. Спряхме за малко над моста, който пресича река Велека, преди тя да се спусне към морето.
Под моста има обособено място, откъдето през лятото можеш да се качиш на разходка с лодка. Също оттам има веломаршрут, “Устието на река Велека – Царското Кладенче – с. Бродилово – устието на река Велека”
В албума “Река Велека и Синеморец” има снимка с картата на маршрута.
Река Велека извира от Странджа планина, връх Демиркапу в Турция. Влива се в Черно море при устието ѝ в село Синеморец.
Цялата ѝ дължина е 147 km, от които на турска територия 24 km, а на българска – 123 km, която ѝ отрежда 21-во място сред българските реки. Река Велека е най-голямата река в Югоизточна България и по Южното Черноморие.
bg.wikipedia.org
Насладихме се на няколко минути крайречна почивка. Мястото ми се видя много, много прекрасно.
Ако се заслушате ще чуете и песента на птиците. Това, което запис с телефон не можа да улови беше една още по-богата магия от звуци. Разказвам ви я, вие си я представете.
Въздух наситен с дълбока тишина. В далечината блеене на овце, от дърветата пролетни птичи песни. Реката се движи, толкова спокойно, сякаш самата тя е поток тишина. Като постоиш сред такава картина от звуци те обзема едновременно мир и радост.
Синеморец
В Синеморец сме били на море на два пъти. Природата на мястото там много ми харесва.
В Синеморец има три плажа: Северния плаж, при устието на река Велека, Бутамята и Липите.
Постояхме малко на хълма над Северния плаж. Северният плаж е мястото, където река Велека се влива в морето. Зелени хълмове от прясно поникнала трева, тъмни скали, синьо море, въздухът пълен със слънце…, великолепие, което остави в мен огромно доволство.
Мързеливо с колата оттам се спуснахме до плаж Бутамята. Плажът сам по себе си е много красив, защото е скътан до една горичка. Грозна обаче ми се видя шатрата на заведението за пици, което е на плажа. През лятото на този плаж е пълно с шезлонги. Ако не искаш да използваш шезлонги трябва да се наредиш зад тях, там е свободната зона.
Това безумие на грабенето на плажната свобода, беше една от причините да се откажем от Синеморец.
Третият плаж Липите, преди беше достъпен само пеша. По скалите от Бутамята се изкачваш пак на един хълм с прекрасна панорамна гледка към морето. Вървиш по чудна пътека около няколко минути и си там. Преди време (май последно сме били там преди 6-7 години) на “Липите”, нямаше заведения и шезлонги, но нямаше и спасител. В последните години може да има и промени, за които не знам.
До Липите не се разходихме този път. Поехме към Резово.
Резово
От Синеморец до Резово пътят е много живописен. Когато дърветата се раззеленят се пътува в един безкраен зелен тунел.
Резово е малко, усамотено село на границата с Турция. Преди да навлезем в него имаше табела, че а абсолютно забранено правенето на снимки на бреговете на Турция, които се виждат от селото.
От Резово имам само две снимки – на българското знаме, с много странна перспектива да не хвана случайно турските брегове :-). Другата на една мраморна пирамида, на която стои надписа: “Република България, Община Царево, село Резово – най-югоизточната точка на Европейския съюз в континентална Европа.”
В Резово има места за настаняване. Представям си, че са особено подходящи, за хора, които търся уединение и спокойствие.
На излизане от селото има място, където стоят гранични полицаи. Спряха ни за проверка, прегледаха ни документите и ни пуснаха да си вървим.
Бегликташ
Преди да продължим към Бургас имахме една последна спирка в плана – посещение на тракийското светилище Беглигташ.
Мястото вече е доста популярно. Преди време бяхме идвали. Тогава имаше много посетители и не успях да усетя специалната енергия, за която се пишеше в не една статия.
Мислех си, че през март Бегликташ ще е пуст и тих като Мишкова нива, затова решихме да му дадем втори шанс с настоящето посещение.
В слънчевия неделен ден, обаче доста народ беше решил да подиша въздух сред природата. Чудесно. Множеството, обаче се беше насочило към Бегликташ.
Имаше поне 30 коли. Част от тях бяха спрели, където паркирахме и ние – на кръстопътя, откъдето се върви пеша километър и малко до самото светилище.
Други, вместо пешеходно стигаха до самата забележителност с автомобили.
На мястото имаше доста хора, при това шумни. Майка се караше на децата си да не ходят тук и там. Лели на пейките за отдих обядваха като се надвикваха с транзистора, който си бяха пуснали…общо взето “свята” олелия.
Скалите са впечатляващи, но впечатлението ми за мястото стигна до там. Явно пак не бяхме случили момента.
Снимки от там вижте в албума: “Бегликташ”
Интересни факти свързани с Бегликташ:
www.bulgariatravel.org, www.nationalgeographic.bg, www.peika.bg
Бургас
Последната ни спирка беше Бургас. Преди да влезем в града видяхме велоалеята, за която се планира да се удължи и да стига скоро до Поморие и Созопол. По темата, ако ви е интересно вижте статията “От Бургас до Поморие и Созопол, по велоалеи”
Бургас е голям град, затова си избрахме скромно да се разходим из центъра.
Влади се ориентира къде да спре, за да е удобно да минем по търговската улица и след това да се разходим из Морската градина.
В центъра си направихме късен обяд, десертнахме с казанлъшки понички на една слънчева пейка и сложихме точка с по едно кафе, в симпатично бутиково кафене близо до Морската градина.
Ако трябва да начертая крива, която отбелязва моето усещане за тази кратка разходка тя ще бъде възходяща.
Търговската улица не ме впечатли. Сравнявах я с пловдивската и варненската и съотнесена към тях, бургаската някак изглеждаше малко ущетена. Площад “Тройката” ми хареса. Денят беше слънчев и кипеше оживление.
Кафенето, Pellini Coffee Shop още малко повиши настроението ми. Морската градина продължи възхода на емоционалния ми тонус :-), а разходката по кея вече ме усмихна много широко.
По кея са сложили няколко табла с биографични откъси за определени дейци на културата, които са родом от Бургас. Забелязах и две, посветени на емблематични за Бургас места – пристанището и островът “Света Анастасия”, където има манастир. В края на кея, където е наблюдателницата има закачени катинари на влюбени, както слагат по някои мостове.
След тази около едночасова разходка, трябваше да потеглим обратно към София.
Снимки от Бургас вижте в албума.
Още статии от същото пътуване:
Странджа и Южното Черноморие – Мартенско пътуване 2019 – част 1
Малко Търново в сърцето на Странджа – Мартенско пътуване 2019 – част 3
На път към Царево две спирки: селата Граматиково и Костѝ – Мартенско пътуване 2019 – част 4
Град Царево – на море през март, част първа – Мартенско пътуване 2019 – част 5
Морето през март, част втора – Ахтопол – Мартенско пътуване 2019 – част 6
