Град Ахтопол предварително запознаване
За Ахтопол, преди да отидем там, прочетох няколко материала с исторически факти.
Земите на днешен Ахтопол са населявани още от около пети век пр.н.е. За тези земи са се водели множество битки още от древността. През определени периоди от съществуването му като град, мястото е било и силно гръцко населено. Към наши дни, Ахтопол е признат официално за част от територията на България от 1913г.
Няколко седмици преди пътуването ни до морския град, попаднах случайно на репортаж по телевизията за протести в Ахтопол срещу незаконно издадени разрешения за строеж. Там, където се планирало строеж, всъщност е зона с много археологически находки и затова.
За историята на града, може да прочете тук..
В Ахтопол се бяхме разхождали още преди години, когато летувахме на Синеморец. Помня, че още тогава градчето ми хареса.
Не бетонен курорт, а морски град
Макар, че има доста застрояване, Ахтопол все още не е изгубил облика си на малък морски град. Все още има къщи с дворове и градини, малко пристанище с лодки, площад с читалище, действащо основно училище и детска градина, прекрасна крайморска алея, фар…
В града живеят 1254 човека по данни на НСИ към 2017г.
Ахтопол е място с история, характер и живот, който не си отива напълно заедно с лятото.
При настоящето пътуване се настанихме в хотел “Агата бийч”, защото се намира до самата крайбрежна алея. Казахме си, ако ще е само една нощувка, нека да е до морето.
Следобедна разходка
След кратка почивка си направихме следобедна разходка.
Първо обиколихме сградата на Старото гръцко училище (днес Културен център). То е на полуостровчето „Керата”, а около него има любопитни скулптури.
Оттам се спуснахме надолу в посока емблематичния за града фар до пристанището. До самия фар някак не стигнахме. Снимах го отдалеч, но не се получи нито един впечатляващ кадър. Споделям, обаче линк със снимки на фара от различни фотографи – Фарът на Ахтопол.
Минахме покрай настоящето Основно училище “Св. св. Кирил и Методий” и ОДЗ “Делфинче”.
На едната стена на сградата на детската градина има много красива музайка, за която после прочетох: “През месец ноември 1984 година е завършено художествено пано на западната фасада на градината по мотиви от български народни приказки, изработено от художника Владимир Ценов. Паното предизвиква интерес и до днес е обект на фотографии.”www.tsarevo.info
Пък аз уж ентусиаст фотограф, но нещо пропуснах да заснема това пано, въпреки, че ме впечатли.
Оттам се разходихме из уличките в края на града и стигнахме до плажа. Плажът беше пуст, това добре, но с много боклуци. Мрачни ми се видяха и дървените постройки на затворените извън сезона бийч барове.
Хубав, обаче беше залезът. Докато слънцето се скриваше зад един хълм, остави златиста следа по повърхността на морето. В спокойната морска вода плуваха два красиви лебеда.
Прибрахме се в стаята, преди да се е стъмнило напълно. Бяхме изморени от впечатленията през деня и легнахме рано.
Изгрев
На другия ден, макар, че ми беше студено и ми се спеше, проявих воля и станах, за да снимам първия ми морски изгрев за годината. Небето беше ясно и нямах оправдание.
Сутринта забелязах и малкия сгушен параклис “Възнесение Господне”, но беше затворен.
След снимането се върнах в стаята, закусихме и потеглихме към Синеморец.
Галерията с няколко снимки, които заснех в Ахтопол и описание към тях вижте в албума.
Още статии от същото пътуване:
Странджа и Южното Черноморие – Мартенско пътуване 2019 – част 1
Малко Търново в сърцето на Странджа – Мартенско пътуване 2019 – част 3
На път към Царево две спирки: селата Граматиково и Костѝ – Мартенско пътуване 2019 – част 4
Слънчева разходка из Царево – Мартенско пътуване 2019 – част 5
На море през март, част трета, Синеморец, Резово и Бегликташ – Мартенско пътуване 2019 – част 7
