Малко Търново в сърцето на Странджа

Малко Търново – история

Малко Търново е място населявано още по времето на траките. До наши дни то често е менило териториалната си принадлежност. Отново като изцяло българска земя се признава официално, чак 1913г. Още за историята на Малко Търново вижте в сайта на Община Малко Търново (http://www.malkotarnovo.org/history.html)

За името на града

В самия град има поставена плоча, на която са споделени няколко становища за възникването на името на град Малко Търново Според едно името се свързва с трънака обрасъл около извора на голямата чешма. От наименованието на местността трънът произлязло Тръново. В друга хипотеза се твърди, че Малко Търново е основано от преселници дошли от Велико Търново, след падането на Търново под турска власт през 1393г. А третата посочена версия свързва името с тракийските думи терра-земя и нева (нова) река. Оттам терра нова – земя (място) при голяма вода, което по-късно се преобразувало на Терново, Търново.

В околностите на града

“Малко Търново се намира в централната част на Странджа планина. През града минава европейският път E87. В непосредствена близост е ГКПП Малко Търново.” /bg.wikipedia.org/

В района на Малко Търново има множество места, които могат да се посетят: стари села, тракйиски светилища и могили, водопади и реки, пещери и параклиси с аязмо.

Ако човек реши да остане 3-4 дни в околността, ще има възможност да открива и разглежда пълноценно. А както сподели една местна жена с нас, ако си носиш международен паспорт можеш да отскочиш и до Турция. Жената ни спомена, че е ходила до Одрин, до там пътят е около 1 и 40мин. Отскачането до Турция в нейния случай било свързано и с пазаруване от време на време, защото някои неща там били по-евтини, а храните по-качествени от предлаганите по нашите магазини.

Магазините

Не мога да не споделя за местните хранителни стоки. В Малко Търново, очаквано хипермаркети от големите вериги няма. Попаднахме на няколко малки супермаркети, в които има всичко. Някои от тях бяха по-модерни, вървиш покрай рафтовете и си избираш продуктите, които плащаш на касата. Видях обаче и един магазин от тези старите, при които продавачът зад тезгяха те пита “Какво ще желаете?”. Ти диктуваш, а той ти носи и смята. 🙂

Настаняване

В Малко Търново се настанихме в Хотелски комплекс “Билдиникс”. Избрахме го, защото беше в самия град и предлагаше закуска.

След опита ни с трудно намиране на закуска в Копривщица, имахме едно наум, че Малко Търново може да се окаже препъни камък в сутрешното ни хранене :-), а народът е казал: “Гладна мечка хоро не играе. 😉

Стаята си запазихме без капариране, само с обаждане по телефона. Споменавам това място за настаняване, защото го нямаше в booking, но беше чисто, практично (макар и не голямо) и домашно уютно.

В града пристигнахме следобед и решихме да си дадем почивка няколко часа и после да се разходим.

Разходката

Разходката из града през този първи ден не беше дълга, защото стана студено и започна да се стъмва. Освен това имаше лека мъгла, която значително скъсяваше панорамната видимост.

На следващия ден, пак беше облачно, но вече без мъгла и можеше да се видят в далечината гористи хълмове. Малко Търново е наистина сгушено, в самата Странджа, обгърнато от прекрасна природа.

Легенди за чешмата

За следобедната ни разходка имахме само два планирани обекта Малкия врис и Големия врис. Другото, каквото видим.

Има легенда, че който пие от тази вода, ще се задоми в Малко Търново. Легендата ме наведе на мисълта, че водата е питейна и си бях взела шише за пълнене. Налях си вода от Големи врис.

Нямах намерение да се задомявам в града, но ми се пиеше планинска вода. Налях си вода, а после в супермаркетчето питах продавачката годна ли е водата за пиене. Притеснението ми беше да не е замърсена.

След като с усмивка жената ме информира за легендата, която така или иначе вече бях прочела на няколко места, каза че не е. Водата била силно варовита и не била най-хубава. Реших да не рискувам. Купих си минерална, а тази от моето шише изсипах. Отпих една глътка само за проба, нямаше лош вкус, но все пак.

Казах си, че тази глътка няма да ме задоми в странджанския град, но ще ме върне пак там. 😉 Както съм писала по-рано, харесва ми да чета легенди, но повече обичам да си създавам свои наричания.

Исторически музей

На следващата сутрин, след закуска си направихме втора разходка. Първо отидохме до Историческия музей. Нали беше трети март, очаквах да работи. Бях прочела, че в него има интересна експозиция с предмети намерени в древните тракийски светилища в околноста. Искаше ми се някой да ми разкаже повече. За жалост тежестта на деня (неделя) явно беше по-силна от празничната дата и музеят остана затворен.

Сградата на музея е красива стара къща. Ако е отворен следващия път, когато минем оттам ще искам да разгледам. Дано имаме късмет.

Храмове

В Малко Търново има голям източно католически храм “Света троица”. Построен е върху основите на църквата “Св.Петка” датираща от 1868 година. Куполът на храма е позлатен и се вижда от няколко места като се погледне към центъра на града.

Близо до площада в центъра пък се намира Православната църква „Успение Богородично“. Построена е на мястото на стара църква от 1754 година.

Други

Впечатление в Малко Търново ми направи спретнатата сграда на общината. Паркът, който е с много дървета предполагам, че през лятото е чудно красив. В Малко Търново има и стадион, незнам дали той се използва, но и отбор има ФК “Странджа”.

Население

Според данни в интернет днес населението наброява около 2500 човека.

Имаше доста изоставени и рушащи се къщи. В града има няколко блока, но и там се виждаше, че не са напълно населени.

Същата жена разказа, че ако по-краткият път до морето, който не минава през Бургас се ремонтира, повече хора ще пътуват на работа към Черноморието. Оправянето на този път чакат вече няколко години.

Пътя

Въпреки предупреждението, че пътят никак не е добър, бяхме решили, че ще минем по него, за да стигнем Царево. Преди това обаче си бяхме избрали две спирки – село Граматиково и село Костѝ. Радвам се, че решихме да минем по този път, той е изключително живописен, а на места имаше участъци, които бяха новоасфалтирани. Дано го оправят целия.

Потенциал

Малко Търново е нешлифован диамант. Географското му разположение предполага чудесни възможности за развиване на туризма. В Странджа има разкошна природа, близо е до морето, има история, свети места.

Натъжава, когато видиш как такова място запустява.

Кое липсва най-много? Човешкия фактор ли, икономическите възможности ли, инициатинвостта ли, държавния ангажимент към държавата ли? Дали ще се събуди за нов живот Малко Търново?