Предговор към мартенските пътешествия из родния край
Чаках с нетърпение нашето вече традиционно мартенско пътуване. Посвещаваме тези екскурзии на опознаване на родния край.
Субективно нещо е географското понятие за големина. На картата на Европа, нашата страна не е много внушителна като площ. В същото време, докато обикаляш България, минаваш през безброй непознати населени места, през гори, покрай земеделски площи, язовири, мостове и т.н. Множество природни, археологически и исторически забележителности могат да се посетят из родния край.
Малките населени места у нас са доста запустели, но те си имат история. Някога там е имало живот, глъч, сватби, раждане на деца, големи родове, драми и т.н. Интересно ми е да се докосна до тази история, до бита и културата на отминалите времена, но не чрез четене, а чрез виждане и преживяване. Затова пътуването е най-добрият начин.
Като се замисля, поне още десет години можем да правим такива Мартенски пътешествия и пак ще има къде да отидем и какво да видим.
Тази година решихме да посетим Странджа планина и Южното Черноморие.
Маршрутът ни беше:
Ден първи: София, (минаване през Бургас без спиране), с. Бръшлян, водопад Докузак, Мишкова нива, Малко Търново – около 480 км.
Ден втори: Малко Търново, с. Граматиково, с. Костѝ, Царево, Ахтопол – около 95км
Ден трети: Ахтопол, Синеморец, Резово, Бегликташ, Бургас, София – около 520км
Българският флаг, който се вее услужливо, за моето видеоклипче, заснех в с. Резово на границата ни с Турция. Клипчето е тематично за пътуването ни. Не тая в себе си идеалистичен патриотизъм, но откривам с радост и възхищение от докосването до съкровищата, които крие в себе си това късче земя, България.
