Пътувания и разходки

В Странджа през март – село Бръшлян, водопад Докузак и Мишкова нива

За посещение до Странджа, отдавна си бяхме говорили с Влади. Чели сме, че е красива планина, че в нея има много тракийски светилища, силно енергийни места и т.н. В интернет ще намерите разнообразни статии по темата. 

По-голяма част от планината днес се намира на турска територия. Най-високият връх на Странджа, Голяма махиада, също е там. Той се издига на височина от 1031м.

За запознаване със Странджа си избрахме няколко по-популярни дестинации. Причината беше, че разполагахме с относително малко време. 

За Странджа научихме, от няколко поставени на места по пътя ни оказателни табели, че има богата мрежа от маршрути и еко пътеки. Дали тези маршрути са добре маркирани и лесни за намиране незнам, но съм убедена, че са изключително красиви.

През март горите още не са разлистени. Цветовете в пейзажа са пастелни – смес от кафяво и сиво дори в хубав слънчев ден. Въпреки това природата там е красива и дружелюбна. Нямам търпение да видя тези гори облечени в зелено.

Местата за посещение, които си набелязахме за този ден бяха: Село Бършлян, водопад Докузак, Мишкова нива и Малко Търново.

Село Бръшлян 

От София поехме рано в 6.15ч.

Бургас, бяхаме решили да разглеждаме последния ден, затова през първия минахме през него без спиране.

Първата ни спирка беше село Бръшлян.

Селото е популярна туристическа дестинация, но най-вече през лятото. Обявено е за ахитектурен резерват: “От 1982 г. цялото село Бръшлян е архитектурен и исторически резерват, като в него са запазени автентични къщи, характерни за странджанската архитектура от 18-19 век. 76 къщи са архитектурни паметници на културата, 9 от тях – с национално значение.” bg.wikipedia.org

Спряхме на селския площад. Там се намират параклисът “Св. Димитър” и Килийното училище, но в деня на нашето посещение бяха затворени и никой не ни отговори при позвъняването на посочения за връзка телефон.

На площада са поставени и табла с карта на селото и рекламно-информативни снимки с къщите за настаняване. Бяха посочени 14 такива.

За броя на постоянно живущите в с. Бръшлян попаднах на различни източници. На места се посочва около 40 на други прочетох 50 души.

Първото чувство, което усетих щом слязохме от колата беше за тишина. Не плашеща или пуста, а мека селска тишина с мирис на дим от комини. При разходката из селските улици освен нас се шляеха и няколко кокошки. В два-три двора видяхме хора, а на две порти забелязах завързани мартеници.

Етнографската къща музей в село Бръшлян
Етнографската къща музей в село Бръшлян

Стигнахме до Етнографската къща музей. Беше заключена, но на вратата имаше посочен телефон за връзка и работно време. За наша радост жената, която отговори на телефонното ни обаждане каза, че до десет минути ще дойде да ни отвори, за да разгледаме.

Това беше всъщност, единственият музей, с който случихме при това мартенско пътуване. На следващия ден, 3ти март и в Малко Търново, и в Царево музеите бяха затворени, но без оставен телефон, на който да се позвъни, за да ни отворят.

В Етнографската къща-музей, имаше няколко неща, които ме впечатлиха: пердетата, които се сгъваха и пускаха подобни на щори; дупката в огнището, където се пече хлябът; начинът на строене на дървената част от стени на къщите, чрез наставяне на жлебове. 

Научих две нови думи, принадлежащи на селскостопански уреди, които не познавах – паламарка (дървен уред, който се нахлузва на пръстите на ръката при жътва) и диканя (подобен на шейна инструмент за вършеене). Диканята снимах, има я в албума (Село Бръшлян), паламарката не. За да видите нея, може да отидете на място. 😉

Жената, която ни отвори музея беше любезна. Разказа ни какви са стаите, показа ни хамбара, който е на същия етаж и обора, който е отдолу.

Сподели с нас, че през лятото посрещат много ученици и групи с чужденци, летуващи в Слънчев бряг. 

Ако ме попита някой, струва ли си човек да посети това село, без колебание ще кажа да. Приятно е като усещане, в самото сърце на природата е. Има места за отсядане и няколко еко пътеки за разходка.

В албума “Село Бръшлян” може да видите снимки и пояснение към всяка от тях.

Водопад Докузак
Водопад Докузак

Пролетта е сезонът, в който повечето водопади са най-впечатляващи, защото са много пълноводни. На табела при самия водопад се казва: “Водопада Докузак е най-големият и водоносен водопад в Природен парк “Странджа” на река Докузак.”

Водите на този малък, но много симпатичен водопад извирали от девет карстови извора. За тези от вас, които (като мен) не са съвсем наясно що е то “карстов извор”, вижте пояснението в wikipedia.

Самото название “докузак”, означавало девет извора.

Информативно споделям, на 1км от водопада се наминар село Стоилово, за което днес прочетох, че е едно от най-старите в региона. Там имало също много стари къщи. Ние го пропуснахме.

Възприели сме тактиката – по време на път да нямаме план максимум (да се види всичко, което го има). Следваме план релакс, докъдето стигнем и каквото видим. 

Мишкова нива
Мишкова нива

За тази археологическа забележителност, четох и чух от различни места. Към днешна дата до самото каменно светилище е направен тесен, но отлично асфалтиран път, по който минахме без никакви проблеми  с малка лека кола.

Според някои източници Мишкова нива било свещено място с много силна енергия. Затова древните траки го използвали за своите ритуали и обреди. Освен светилище, се посочва и като тракийска гробница. За да не преразказвам чужди думи, споделям два линка с обширни статии за мястото. Ако ви е интересно прочетете.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Мишкова_нива

“Мистерията Мишкова нива – тракийското светилище в Странджа”

Когато ние стигнахме там, за моя най-голяма радост нямаше други посетители. Мястото беше обвито в прекрасна, галеща градските ми изморени уши, тишина. Това за мен беше темата на деня – тишината. Почувствах я на всяко от места, които посетихме през този първи ден.

Не мога да кажа, че усетих силната и специална енергия на Мишкова нива, което съвсем не значи, че я няма. Мястото, обаче ми хареса със спокойствието. 

Каменните блокове организирани в кръг, пък будеха въображението. С лекота си представих как в много отдавнашни времена, хората са извършвали свои свещени ритуали търсейки благословията на своите богове и богини.

Скоро след като слязохме от колата, заръмя ситен дъжд. Нали мястото е мистично, времето резонираше.

След кратък оглед и “усет” на Мишкова нива си тръгнахме. Поехме към Малко Търново, където щяхме да нощуваме.

Снимки от водопад Докузак и Мишкова нива – вижте в албума.

Други статии от пътуването

Малко Търново в сърцето на Странджа

Мартенско пътуване към Странджа и Южното Черноморие

На път към Царево две спирки: селата Граматиково и Костѝ

Град Царево – на море през март, част първа

Морето през март, част втора – Ахтопол

На море през март, част трета – на юг и обратно

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.