Обичам да си пиша ретроспекция, тя систематизира, подрежда събитията в ума ми.
Лирично отклонение
Онзи ден помолих Влади да ми сподели своите най-важни неща, които си спомня от 2018г. Посоката, която пое неговата ретроспекция беше съвсем различна от моята. Голяма част от събитията през годината са споделени, общи, но това, което аз си спомнях като значимо беше различно от неговото значимо.
За пореден път си дадох сметка как живеейки в един и същи свят ние виждаме съвсем различно. Приоритетите ни, ценностите ни, способността ни да разбираме са толкова разнородни. Светът, дори на нашата планета, не е един. Световете са най-малко толкова, колкото са хората, които обитават Земята, това мисля че е идея, която заимствам отнякъде, но не помня откъде.
Ретроспекция 2018 – Аналитично – статистически
Започвам със статистиката, която любезно ми дава “Палитрата”. “Палитрата” е моето лично пространство на изразяване, на което се радвам вече втора година.
За 12те месеца на изминалата 2018г съм формулирала мисли в слова в рамките на 70 статии. Тази, която пише сега ще е 71-ва, но покрай Коледните пазари и подаръци ми се вижда, че ще станат 72. 😉 Най-много съм писала през март и най-много съм разказвала за пътуванията.
Годината започна с вече традиционното ни мартенско пътуване по трети март, в което се запознаваме с разни краища из Родината. Тази година посетихме Карлово, Казанлък, Сливен, Котел, Жеравна.
Морските пътувания бяха четири – две хотелски и две палаткови. Изводът от всичките, че трябва да се ориентираме към извън-сезонните ваканции, защото вече и в Гърция ни е шумно и препълнено в разгара на лятото.
През лятото прекарахме няколко дни и в полите на Стара планина. Беше служебно пътуване, организирахме ваканция с други хора. Природата около Вършец и Берковица приятно ни впечатли.
За отбелязване през 2018г са и две лични пътувания, които направих сама (без Влади) – до Прага и Карлови Вари (Чехия) и Мунгир (Индия).
Останаха и няколко желани, но непосетени дестинации. Върховете в стара планина “Тодорини Кукли”, на които им се каних, Седемте рилски езера с катерене без лифт и др.
Присъствие в социалното пространство
Създадох след известни колебания фейсбук страница на “Палитра на ежедневното”, която дълго време имаше всичко на всичко 7-8 читателя. 🙂
Доста активно пребивавах в инстаграм. Влязох там, за да гледам и споделям снимки. Бих казала обаче, че в края на година се получи от трън, та на глог с изтриването на личния фейс профил и създаването на инста-такъв. Надявам се през 2019г да проявявам повече самодисциплина по отношение на висенето в социалните мрежи. 😉
Фотографирането
През 2018г. се сдобих с четири чудесни книги за фотография. За жалост не осъществих няколко желания свързани със снимането:
- не се записах да уча в университет;
- пропуснах купуването на филтри;
- разминах се и с нов твърд обектив.
Продължавам усилено да снимам и вече от време на време съм доволна от резултатите.
Къмпингуването
През 2018г бяхме два пъти на къмпинг. Писах за тези пътувания и всички нови придобивки. Сред, които нова палатка, чакам с нетърпение да я използвам през 2019г.
Книгите
Тази посока на ретроспекцията заимствам от Влади – ценни книги, на които се натъкнах през 2018г.
Някои от заглавията бяха:
“Бягство от сигурността” – Ричард Бах
“Бог пътува винаги инкогнито” – Лоран Гунел
“Reaper men”, “Wintersmith”, “Unseen academicals” – Terry Pratchett
Останаха и много недочетени книги.
Нови неща
През 2018г тренирах с тежести два пъти вкъщи. С килограми като за пиле. Три пъти тренирах във фитнес. Влади ми показва какво.
Започнах да уча италиански с програмата Duolingo.
Кандидатствах за работа на няколко места (не ме взеха, после се отказах временно от търсенето).
Пекох хлябове с хлебопекарна (в последствие тя се развали и се разделихме с нея).
Напуснах едно работно място, където бях заета близо 10 години.
Срещнах хора, които не бях виждала много отдавна и от тази среща си дадох сметка колко много вода е изтекла в живота ми.
Вътрешните уроци
За тях мога да напиша цяла книга и на следващия ден да искам да я изтрия, защото ще ми се струва, че съдържанието ѝ трябва да е друго.
Едно нещо трайно оцвети моята 2018г, идея, която зрее в последните няколко години.
Целта на моя живот е да се науча да се връщам все по-често и все по-задълго към природата ми на радост, щастие и весел смях. Тази природа не е изгубена, както понякога съм се съмнявала. Тя просто е покрита с дебел слой прах.
Тази природа, не е нужно да се развива, защото нея вече я има (има я у всеки). Единственото условие, което ѝ е нужно е светлина и свобода.
Други свързани статии
“Годината – ден последен, ден първи – сбогуване, посрещане”
2020 година – ретроспекция на неочакваното
