За да имат изобщо за вас някаква логика редовете споделени по-долу, първо се запознайте с Филифьонката – “Филифьонката, която вярваше в бедствия”.
За СПА процедурите, пиша във втората част на статията. Ако нямате интерес към историята за Филифьонката, преминете направо към “На СПА процедури в село Баня – част 2 – спа зоната в хотел “Римска баня”” 😉
Героите на Туве Янсон
Туве Янсон е финландска писателка (пише на шведски език). Харесвам поредицата ѝ детски книги за героите: Муминтроли, Филифьонката, Мюмлата, Хемултът и др. Книгите започнах да чета преди няколко години. От позицията на възрастен намирам в тях не само разказана история, а и психологическа прозорливост, която отлично илюстрира характери от живота.
Ярко се е запомних разказът за Филифьонката, която цял живот живяла в очакване на някакво бедствие. Когато най-накрая то се случило и всички вещи, към които била привързана се разрушили, тя изпитала огромно облекчение, лекота.
Аз в ролята на Филифьонката
Вчера пристигнахме на СПА. Ние в отлично здраве, стаята чудесна, СПА-то чисто и без навалица. Аз уж се наслаждавам, а някъде из ъглите на ума ми нещо мрачно ми краде лекотата. Опитвах да го игнорирам това усещане, за да съумея да се радвам напълно на цялата отлична подредба на обстоятелствата. А то, притихне за секунда и после пак. Защо бръмчи като досаден вътрешен шум това чувство, дори когато човек е на хубаво и безметежно място. Защото светът е пълен с Филифьонки и аз откакто се помня съм една от тях. 🙂
“Няма начин да е така безметежно, нещо вероятно ще се случи” това дори не е мисъл, а едно неясно чувство, което възпира пълното отпускане.
А истината е, че в живота винаги нещо се случва, всеки миг. Докато се вкопчваме в опита да съхраним подредбата на околния свят според нашето разбиране, ще създаваме чудесно поле за растеж и развитие на вътрешно напрежение.
“Ох, ти мое красиво, великолепно бедствие…“
Много малко, незначително, “мое красиво бедствие” магически обезоръжи вътрешната напрегната тревожност и отвори пространство за дълбоко усещане на лекота. Най-накрая отдъхнах.
Толкова беше незначително бедствието ми, нищо общо със счупения комин и отнесения покрив на Филифьонката, затова няма и да губя време да го разказвам. Въпреки това, то като вятър отнесе и последното останало облаче в ума ми. Сега вече наистина се наслаждавам.
Каква е поуката от цялата работа?
- Дай си сметка дали природата ти не на една филифьонка?
- Разбери защо си развил такава природа?
- Позволи си да пуснеш контрола над нещата.
- Приеми, че животът е кръговрат от случвания, които не толерират застиване.
- Осмели се да “излезеш сам през нощта” (не буквално ;-)).
Галерията със снимки от пътуването вижте в албума: “На СПА в село Баня”
Други статии от пътуването
“На СПА процедури в село Баня – част 2 – спа зоната в хотел “Римска баня””
