“Етикети…”
Животът е пълен с теми, над които може да си мислим. Чудя се каква ли е причината в точно определени моменти, точно определени теми да навлизат в нашето поле на преживяване?
Темата за етикетите се промъкна тези дни в в пространството около мен. Чувах за нея, четях за нея, наблюдавах я като ситуации от ежедневието.
Светът, в който живеем е свят на етикетите. Много духовни учители, възпитатели, психотерапевти и т.н. обръщат внимание на това.
А как ли би изглеждал свят, в който никой не използва етикети? Въображението ми не е толкова богато, за да си го представя. Давам си сметка, че дори, докато пиша тази статия всяка дума, с която назовавам хората и предметите е етикет. Абстрахирам се от този парадокс и продължавам.
Ефектът етикетите
Някои етикети може да избегнем и това не би попречило на предаването на информация и взаимодействието между хората. Дори би подобрило общуването.
Често етикетите, които поставяме на хората и себе си, мислено или вербално ограничават представата ни за човека. Правят ни късогледи: “Той е много добър човек, той е много невъзпитан, той е много схватлив, той е много непостоянен…”. Игнорираме всичко останало, което човекът е, но не съвпада с етикета. Когато поставяме етикети на хората, започваме да гледаме към личността им търсейки потвърждение на етикета. Казали сме, помислили сме си „този не е много умен“ и оттук нататък във всяко действие, мисъл, изказ на съответния човек търсим семенце на нашата ограничена представа, че той не е много умен. По-често това търсене на доказателства се случва несъзнателно.
Така правим и със себе си, възприемаме етикети и започваме да ги затвърждаваме.
А човекът е едно поле от безкраен потенциал, микро-вселена, която съдържа в себе си неограничени възможности, качества и прояви.
„ЛИЧНАТА ИСТОРИЯ Е ПРЕДСТАВАТА ЗА СЕБЕ СИ, КОЯТО ЧОВЕК Е УСВОИЛ ПОРАДИ СВЕТОГЛЕДА СИ – ПРЕДСТАВА, КОЯТО ТОЙ ПРОЕКТИРА В СВЕТА ОКОЛО СЕБЕ СИ. Личната история, също както и светогледът, действа като щит срещу околния свят, оцветявайки и модифицирайки всяко ново знание до такава степен, че всичко, което не изглежда да се съгласува с онова, което даден човек вярва за себе си, автоматично се отхвърля.“ Теун Марес, Толтекските учения, том 2
Обуславяне на поведението
“Ако мислиш, че можеш или мислиш, че не можеш – прав си”. Хенри Форд
Етикетите обуславят поведението на човека. Макар да са израз на ограничена действителност, етикетите имат силата да мотивират определено поведение в хората. Успешната и неуспешната реализация на хората е резултат от нарицателните, които са им поставяни, или които сами си поставят.
Как да управляваме етикетите
Да възприемаш себе си отвъд етикетите е истинска свобода на духа. За нея Антъни Демело казва: “Щастието е състояние на липса на самоизмама.”
Ако все още не сме постигнали ниво, в което може да живеем над етикетите, тогава ни остава да се научим да работим с тях. Да избираме за себе си и да си позволяваме да споделяме с другите градивни етикети. Формули, които стимулират растеж над моментното състояние.
При децата, ако може да се въздържаме от етикети за личността още по-добре. Това значи, че оставяме полето за реализация по-широко. Ако забележим, че детето вече носи в себе си етикети, които само си е поставило и те не са себеутвърждаващи, да ги заменим. Да му помогнем да възприеме, такива които му вдъхват кураж и увереност да се разширява.
Работа с осъзнаване на етикетите
Ако темата ви стана интересна направете си експеримент днес и наблюдавайте:
Колко често си поставяте етикети, дали тези етикети се повтарят?
Използвате ли нарицателни за хората, с които общувате?
Позволявате ли си да видите другия човек наистина?
