С фотоапарат до Индия, но без снимки на пеперудите, другите животни и дърветата
“В Падука има великолепни пеперуди, интересни птици и малки гризачи подобни на катерици, но много по-дребни.” (От дневника)
В двата имота и по пътя между тях всеки ден се дивях на разкошните пеперуди. Големи сини, оранжево кафяви и по-малко дребни бели. Няколко метра преди входа на “Ганга даршан” имаше храст, над който белите пеперуди приличаха на летящи цветчета част от растението. Истинска красота.
Катеричките имах възможност на наблюдавам продължително и отблизо. През цялото време съжалявах, че фотоапаратът е в стаята.
Както съм споменавала и преди, много харесвам дърветата. В Мунгир по пътя между двата имота се радвах на няколко големи дървета. Не зная какви бяха, просто им се възхищавах.
В “Ганга даршан” имаше редици дървета ашока или будха дървета, които поемаха от лъчите на залеза в листата си. Прекрасна гледка, която отново остана записана само на лентата на моя ум.
До Индия през октомври, климатът
Времето в средата на октомври все още беше горещо през деня. Влажността на въздуха е висока и непрекъснато се потиш. Бяха ни предупредили да си носим електролити, за да не се обезводним.
Обичайно пия много малко вода. Там изпивах минимум два литра и пак имаше жажда. Предизвикателството на този сезон, е че индийците са големи почитатели на вентилаторите. Докато си вир вода, духа постоянно отнякъде. 🙂 В края на октомври, започна да захлажда.
Ритъм на живот
Близо до имота, в който ние бяхме настанени имаше храм на Хануман. Ежедневно и целодневно от този храм звучеше музика на високоговорители. Звукът се чуваше далеч във всички посоки, започваше от сутринта в 4:30, до вечерта 9:00ч. Добре, че имах тапи за уши.
В града има голямо игрище за крикет, на което се събират местните любители на спорта. Видяхме даже индийци, които правеха джогин по улиците на Мунгир. В момента се строи парк до едно езеро. Съществуват множество храмове, а близо до ашрама – музей.
Честа гледка е да видиш индийци клекнали или седнали до някоя сграда, дърво или насред нищото, правещи нищо. Децата са приучени от малки щом те видят да се стрелват към теб с искане за рупии. Преди да те забележат може да ги видиш да играят на нещо като детска площадка с каменно-метална пързалка.
Когато си тръгнахме от Мунгир, за да стигнем за полета, потеглихме рано в 4:30 сутринта. По това време е още тъмно, но ни направи впечатление, че вече из града пъпли множество от хора.
Ритъмът на живот, лягане и ставане, явно е друг.
Отново на летището в Патна
На летището в Патна (то се води и международно) хапнахме вкусни чеснови хлебчета и капучино. Преди това по пътя спирахме и някои от моите спътници пиха типичен чай с мляко поднесен в стъклена чашка. Аз пропуснах, защото не исках да рискувам да подлагам стомаха си на изпитание. При предишни пътувания, не съм била толкова предпазлива, може би сега възрастта ме е променила. 😉 Ядох само пакетирани бисквити.
Делхи
В Делхи кацнахме навреме. Взехме предплатено такси до хотел в Пахар гандж. Пахар гандж е популярен сред западняците район, защото там е централната жп гара, централната търговска улица и множество евтини места за отсядане.
Нашият хотел не беше най-бюджетен. На пръв поглед изглеждаше чист. Проблемът с чаршафите, обаче беше налице. В този тип хотели не се смята за нужно да се сменят чаршафите след всеки клиент. Сменят се отвреме навреме. Но при условие, че два пъти и у нас съм попадала на места, където чаршафите не бяха сменени, сега не гледах чак толкова осъдително. Културни порядки и икономика, какво да се прави. Спах на шалтето, завита с мое си одеялце, което Слава богу носех.
Снимането
Когато заминавах за Индия, много осъзнато си заредих и двете батерии на фотоапарата. Приготвих си и двете карти памет, предполагайки, че ще снимам до безкрай.
Действителността се оказа друга. В ашрама не разрешават да се снима. В Делхи имах време от 3 часа, което да реша да използвам за пазаруване или снимане. Исках да донеса подаръци на близките си и снимането беше ощетено.
Централната пазарска улица е място, което гъмжи от хора, рикши, мотори, колела, цветни сергии, миризми, шумове.
За да не изгубя още повече време, предварително си бях написала, какво искам да си купя. Централната пазарска улица се пресича от няколко по-малки търговски улички, но този път нямаше време да им отделя внимание.
Кухня
Към 19ч имахме среща в ресторантчето пред хотела. Беше се стъмнило. Поръчах си чеснови хлебчета, защото всъщност не съм любител на индийската кухня. Харесвам много, индийските сладки и индйският айрян – ласи. Ласи се предлага в солен и сладък вариант. Млякото, от което се приготвя усещаш, че е истинско. На летището в Патна ядох самоси. Едната от двете беше толкова люта, че сърцето ми се разтуптява. Остана ми лютият послевкус поне още половин час. Казах си обаче, че съм обезоръжила сума микроби с тази лютивина. 🙂
Почерпките за подаръци, оставих да купя от летището в Делхи. След чекирането при free shop-овете има кът на фирмата Haldiram’s. Снаксовете и десертите им са изпитани и ги препоръчвам без колебание. Като привършихме с тази последна пазарна част, си взех закуска. Насладих се на сандвич и най-вкусното парче шоколадова торта, което съм опитвала. Пишейки сега за него устата ми се пълни със слюнка. 🙂
Летището в Доха и полета към София
В Доха, пак стандартни разходки през free shop-овете. После хапване в едно заведение, където поднасят арабско кафе с кардамон и карамфил. Кафето го сервират във великолепна каничка. Вкусът не е неотразим, но сандвичите на скара бяха чудесни.
На летището в Доха ме впечатлиха две големи скулптури катеруши с пързалки – кътове, на които децата могат да поиграят.
Има и отделено място с маси с компютри, празни маси и столчето за любителите на модерните технологии. Там прекарах половин час, зажадняла за сърфиране в нета.
Вечерта кацайки над София се наслаждавах на светлините на града. В самолета беше тъмно и понеже не успях да реагирам бързо с изваждането нагласянето на фотоапарата, пак останах без снимки. Явно трябва да поработя над фотографската си скорост. 🙂
Останалите статии за същото пътуване до Индия
“Индия – външното пътуване (част 1)”
“Индия – вътрешното пътуване, среща с магическото”
Галерия
Снимки и описание към тях може да разгледате в албума: “Индия – октомври 2018г.”