Вътрешно пътуване – това, в което преминаваме през собствените вътрешни граници и достигаме скрити вътрешни дестинации.
Статията е много лична. Тя разказва за едно вътрешно пътуване. Съдържа извадки от дневника ми при престоя в Индия. Включени са понятия от йога, ашрам, гуру, чудеса, които за някой може да дойдат в повече. Разказът не е кратък и пак не казва всичко, защото някои неща няма как да се изкажат в думи.
“Начинът, по който нещата изглеждат се променя в зависимост от емоциите и така виждаме магия и красота в тях, докато всъщност магията и красотата са в нас самите.”
Халил Джубран
Решението да пътувам отново до Индия взех емоционално в началото на годината. Емоциите са нетрайни променливи и след няколко седмици първоначален ентусиазъм и вълнение, започнах да усещам съмнения, дали това решение беше удачно.
Дойде момента на пътуването. Приготвих малко багаж и потеглих с леко подтиснато настроение. Къде отивам, какво очаквам?
Обикновено при предишни пътувания до Индия съм намирала яснота в ума си, затова и сега в този период на кръстопът се надявах модела да се повтори.
Структура на ашрамския живот
Ашрамът е място на усилена работа, външна, но по-важното и вътрешна. Целта е да работиш над себе си и условията го позволяват.
В ашрама се става рано, преди изгрев. Душовете са студени, при късмет хладни. Храната е семпла и всеки ден се сервира в точно определен час.
Ситуациите между хората са едно увеличено огледало на ситуации, които срещаме в живота извън ашрама.
Фигурата на духовния учител е важна. Той е вдъхновител и носител на енергия, която изпълва пространството на мястото.
Карма йога, мантра йога, бхакти йога присъстват във всеки ден от ашрамския живот.
Чужденец
При пристигането в ашрама първото ми чувство беше на объркване, защото попаднах на място, което беше външно много променено. Хората, които обитаваха ашрама също ми бяха непознати. Почувствах се като чужденец.
Умът ми гледаше през призмата на моята първоначална затвореност към мястото. В дневника си писах: “Ще се справя знам, но ще успея ли да се вдъхновя?”.
В себе си се усещах като натрапник, защото забелязвах мислите на осъждане на всички порядки в ашрама. Вътрешно критикувах хората наоколо, струваха ми се престорени, претендиращи с някаква духовност и т.н.
“Гледам тъпо и осъдително. Част от хората как са престорени, но под повърхността носят друго. Какво ще получа? Нямам вяра, че нещо ще се промени.”
Предпочитах да седя сама и да се мръщя тихо на света, в който бях попаднала.
Енергията на Наваратри
После започнах да се радвам на програмата за Наваратри. Обичам този фестивал посветен на Деви, женския аспект на Вселената. В пеенето на мантрите намирах своя център и покой.
Радвах се на пеперудите и катериците, и залезите, и дърветата…
Все още бях затворена за ашрамската атмосфера. Вдъхновението, с което другите описваха ашрама, присъствието на Свами Ниранджан ми се струваха чужди, непонятни и далечни. Въпреки това бях нащрек за уроци, които можех да уча.
На третия ден от пристигането писах в дневника:
“Все пак има полезни неща от престоя ми. Например наблюдавам егото. Как винаги имам мнение какво как да се направи. Но се уча на кроткост.
Има хора, които осъждам без дори да им познавам съдбата, която ги е формирала. Има и други, които със своята непосредственост будят в мен възхита.”
След още два дни, продължавах вътрешно да се бунтувам:
“Наблюдавам, държа се арогантно, като тинейджър пълен с досада. Мога да работя повече и с по-голям ентусиазъм, но се помотвам и всичко правя по-бавно. Чувствам се като дете, което тества границите с безобразно поведение. Какво се получава, никой не ме юрка. Когато попитам какво да правя, казват.”
Пред-симпозиумни дни
Външната причина за посещението беше участието в “Йога симпозиум”, на който се очакваше Свами Ниранджан да разкаже за новата глава в Сатянанда йога. Първата глава в съвременното развитие на йога е преминала под мотото “Yoga from shore to shore, from door to door” (“Йога от бряг до бряг, от врата до врата”) тоест популяризиране на йога. Втората глава е “Yoga from moment to moment” (“йога от момент в момент”) задълбочаване на йога. Превръщането ѝ в стил на живот.
Преди началото на симпозиума, Свами Ниранджан реши да направи серия от сатсанги, в които да ни запознае теоретично с темата за “Йога колелото”. Всеки ден сутрин и следобед имаше срещи със Свамиджи.
През един от дните до мен дойде един познат Свами и ме попита как ми харесва програмата до момента. Споделих с него, че съм дошла за да намеря някои отговори за себе си. В началото съм била обзета от съмнения, но сега се чувствам все по-радостна и на мястото си. “А как ти харесват сатсангите, които дава Свамиджи”, продължи да се интересува Свамито. Споделих, че идеите, теорията са ми твърде сложни и умът ми не успява да ги осмисли и поеме, но въпреки това усещам, че се случва някаква магия, защото нещо в мен се разтваря.
Промяната
В следващите няколко страници все по-често съм писала неща от сорта:
“Ашрамът може да е прекрасно място за учене”, “като слушам накъде поемат темите, може все пак да се разплете моят объркан ум. Чакам.”
Обърканият ум – ретроспекция на посоката на моето вътрешно пътуване
Когато имаш силно асоциативен ум различни ситуации от ежедневието може да ти проговорят.
“Всяка сутрин ходя до муртито на Ганеша тук в “Падука даршан” и се моля да ми даде мъдрост да намеря своя път. Муртито е поставено в нещо като кабина, в която има стъклени огледални стени. Получава се особена оптическа илюзия на пространството.
Едно птиче влезе там и за малко се удряше в стените. Застанах от другата страна на стената и то излезе. Помислих си, че и аз съм като това птиче в клетката на ума ми.
Гуру или Ганеша може да застане така, че да ме провокира да намеря пътя си…”
Излизам усмихната
Сатсангите преди симпозиума продължиха. Аз все още не успявах да разбера цялата теория, която Свами Ниранджан поднасяше. Някои неща ми звучаха неясни, други противоречиви или напълно нелогични. Въпреки това нивото на вътрешна радост в мен растеше ден след ден.
“След сатсангите излизам усмихната и лека. И съм щастлива да забележа, че я има и тази природа у мен.”
Мравката и пикселите
На един от сатсангите Свамиджи говори как трябва да се отдалечим, отдръпнем, ако искаме да задълбочим осъзнаването. Даде пример, че ние сме като една мравка, която се движи върху снимка. Всичко, което мравката може да различни са светли и тъмни петна, пиксели. За да види целия образ, трябва да погледне от разстояние.
Така и нашето виждане е ограничено до отделни петънца на ситуациите в живота. Не виждаме цялото.
Оттегляне на покрива, тишина под небето
По време на симпозиума, броят на гостите значително нарасна. Дадох си сметка, че по цял ден съм сред множество хора. Дори да не го търся по цял ден съм въвлечена в разговори. Вечерите започнах да спя на покрива (по принцип не е разрешено, но никой не ми беше направил забележка). В празното пространство под звездите и пълната луна се отдръпвах от екстровертността на деня. Поглеждах малко по-отдалеч картината на случващото се в мен. Наслаждавах се на тишината и широтата на небето.
Магията
Моето лично преживяване за магията на ашрама, когато присъства Гуру се беше пробудила. За рационалния ум тази магия няма как да бъде обяснена. Дори и моя силно рационален ум, когато излезе от нейното поле, започва да се съмнява в нейното съществуване. Затова записвах преживявания, които да ми я напомнят.
Случваха се неща, които подсилваха усещането ми за нея. На една специална програма, на която попаднах “случайно”, а истината е, че ми се искаше да присъствам, но не си представях, че ще стане, Свамиджи каза:
“Понякога се случват неща, които показват, че има нещо по-голямо и няма начин да се усъмниш, че това е така.” За мен присъствието на тази специална церемония беше точно това показване.
Щастието
Основна тема в предсимпозиумните сатсанги беше и темата за Щастието. Свами Ниранджан каза, че щастието е нашата вътрешна, истинска природа. То е нетрайно, когато се опитваме да го обуславяме с външни причини.
“Щастлив съм защото” е погрешна дефиниция и отношение. Щастлив Съм е равнозначно на Аз Съм. После посочи шест причини, които замъгляват яснотата на това уравнение.
“Йога от момент до момент” включва усилието да се върнем към преживяване на тази истина, като преодоляваме шестте пречки.
Йога задълбочаването се случва не в йога залата, а в ежедневните взаимодействия. В тях разпознаваме свои ограничения и се стремим да ги преодолеем. Работа всеки ден.
Усмивка към себе си, хората и живота
По време на симпозиума, практиките ми доставяха истинско удоволствие. Определено съм почитател на личното преживяване, пред теоретичното знание.
Ден след ден в сърцето ми ставаше по-светло. Помислих си, че тези 15 дни бяха моето вътрешно пътуване от тамас (тъмнина, инертност, летаргия) към раджас (динамика, жизненост, обновление), с малко порции сатва (светлина, спокойствие, радост).
Спомних си прозрение, което съм имала още първия път при идването си в Индия през 2001г: По някакво необяснимо стечение на ситуации, настроения и вдъхновение тук в мен се проявява по-силно позитивното отношение. Да се радваш на живота, на хората, на себе си беше моето лично постижение на светлост. С лекота се връщах към чувството на ведрост и щастие.
Отговори, когато осъзнаваш своето вътрешно пътуване
Един от въпросите, които бях записала в дневника си беше – “Ще получа ли вдъхновение?” Отговорът е да, получих. С пълни шепи взех вдъхновение за сърцето и ума си.
Имах и други въпроси свързани с пътя ми – “Накъде да поема? Какво искам да постигна?” и т.н. Последните дни установих, че и те са намерили своя отговор.
Тръгнах си от ашрама с широка усмивка, с най-сърдечно “Благодаря” и мисъл “Пак ще дойда.” Това беше моето вътрешно пътуване.
