“Няма нищо неизменно освен промяната.” Хераклит
Ретроспекция и редакция на изборите на статии от преди десет години
От няколко седмици минавам редакторски през публикуваните преди 10 години статии и вдъхновения в блога на Йога студио Амбика. Оставам силно изненадана от избора на материали, защото аз съм правила тези избори. Само след десет години някои от тези избори, изобщо не са ми по мярка. Прочитам статиите и наблюдавам как настоящата ми умствена нагласа подема спор с тогавашните вдъхновения. Несъгласие с написаното, критично неприемане на съдържанието ме кара да премествам не една и две статии в draft (чернови) за втори прочит. Дали вторият прочит ще ме убеди да ги върна? Или може би ще ги изтрия?
Загубила съм, някъде по пътя, голяма част от старите вярвания, които са ме съпровождали в миналото. Вероятно съм ги заменила с нови. Освободена ли съм от някакви заблуди при загубата на старите вярвания или са прекършени крилете ми на мечтател?
Казвам си, “Сега стоя по-здраво стъпила на земята, а редовете в онези статии звучат наивни.” Дали това стъпване на земята е силата на здравия разум или е неспособността му да лети?
В какво вярвам днес?
Вярвам в непрекъснатата промяна.
Преди десет години опитвах да си построя една много стройна, трайна рамка от убеждения, които бях прочела или си бях измислила. Животът неусетно счупи тази рамка и сега си нямам. Дали искам да изградя нова рамка? Потребна ли ще ми е? Възможно ли е човек да се движи без рамка?
Вероятно няма да намеря отговор точно днес.
Разумно обяснение в тази ретроспекция на изборите ми дава една мисъл, на Халил Джубран Джубран:
“Не казвай, “Намерих истината”, по-добре кажи “Намерих истина.”
