Ден втори – Петрински хълм, мини Айфелова кула, Танцуващата къща

На втория ден се събудих рано и по мой си обичай побързах да изляза на разходка с фотоапарата. Все още беше хладно, а градът тих. Предполагам това беше момента, в който почувствах Прага най-близка. Денят започваше обещаващо.

В този ден имахме ясен план. С феникюлера щяхме да се изкачим до хълмът Петрин, където искахме да видим Петринска кула – мини копие на Айфеловата кула. Оттам надолу, да слезем до Пражкия замък и да разгледаме.

Финикюлера

За финикюлера имаше опашка от чакащи, но тя мина бързо. Самото возене до хълма беше около 6-7 минути.

Картите за градски транспорт важат и за финикюлера. Преди да се стигне хълма има междинна спирка, на която също може да се слезне.

Вече горе, видяхме стрелка за обсерватория, която решихме да пропуснем. Насочихме се директно към кулата.

Мини Айфелова кула – Петринска кула

Когато четох за забележителностите, които човек трябва да види в Прага, мини Айфеловата кула, Петринска кула, ми беше обягнала. За нея ни каза хазяйката, при която бяхме отседнали. 

Това малко копие на кулата в Париж е построено в Прага от група ентусиасти  (членове на Групата на чешките туристи) през 1891г. През 1953, антена излъчваща телевизионен и радио сигнал била монтирана на кулата. До 1992 година това е било източника излъчващ основния тв сигнал за Прага.  През 1999г Петринската кула е напълно реиновирана. Днес е обект посещаван от хиляди туристи.

Кулата се издига на височина от 378 м. До последната наблюдателница, която е остъклена може да се изкачиш с асансьор, за който се заплаща допълнителна такса или по стълбите пеша нагоре.

Препоръчвам втория вариант, освен ако нямате някакви здравословни проблеми, които биха ви възпрепятствали. Докато се изкачваш по стълбите, на няколко места има открити тераси. Оттам може да се любуваш на красиви гледки към града. Също така на две места има ниши с пейки за почивка.

При изкачването с асансьор има голяма опашка от чакащи, а гледката от горе е от една остъклена стаичка.

Ако ви е интересно с какво Петринската кула на Прага се различава от и прилича на Айфеловата кула в Париж, може да прочетете статията в wikipedia. 

Билетът за Петринската кула е комбиниран и важи за още една атракция в Петрински парк – Огледалния лабиринт.

Огледалният лабиринт

Този лабиринт е място за смях и забавление. Ако сте се изморили от сериозните туристически обекти, това ще ви се стори като приятно разнообразие. След лабиринта с огледалата има зала с криви огледала, които те превръщат в джудже, великан, уголемяват ти главата, удължават ти крайниците и т.н.

Точно срещу сградата на лабиринта ще видите красивото здание на католическата църква “Св. Лорънс” ( на чешки “sv Vavřince”).

Следвайки обозначенията надолу, продължихме по алея през парка, за да стигнем до другите забележителности. Много ми допадна това зелено кътче. Ако нямаше още толкова много за разглеждане щях да му отделя повече време. 🙂

Минахме покрай Страховския манастир, но не влязохме в старата  ренесансова библиотека. Тази библиотека е важна забележителност. Пропуснахме я, защото ни казаха, че е в ремонт и всъщност можеш да надникнеш към нея само от врата. Оставихме библиотеката за следващия път.

Малко преди манастира седнахме в едно чудесно ресторантче на открито, под короните на дърветата. 

Бароков манастирски комплекс “Лорета”

По-надолу минахме покрай още няколко внушителни фасади. Спряхме при манастирския комплекс “Лорета”, който представлява интерес както за обикновените туристи, така и за поклонници. 

Влязохме в него с идея да направим бърза обиколка, но се оказа, че това е немислима задача. В комплекса е запазена изключително богата колекция от портрети на светии, светици, свещени предмети използвани в големи църковни чествания, и т.н.

Уморени и препълнени с информация излязохме от музейната част на манастира и поехме надолу към Пражкия замък.

Пражки замък

Преди да стигнем до Пражки замък, минахме покрай още няколко красиви сгради. Те общо взето нямат край :-). Когато обаче за един ден видиш 30 сгради, коя от коя по-внушителни, умът се уморява и спира да ги следи с голямо внимание. Поне на мен така ми действаха.

Пражкия замък, видяхме отвън, но в този ден от нашата разходка не влязохме в него. Посетихме го през следващия ден.

Ако се разходиш само в предния двор на Замъка, може и без билет. За да видиш повече се предлагат: билет за малък кръг на обикаляне (ние си взехме такъв) и голям кръг.

От Замъка слязохме надолу по симпатичната улица “Нерудова”. Уличка с много магазинчета за сувенири. Тя стига до площад Малострански. Оттам хванахме трамвай към квартирата.

След Замъка вече поуморени от ходенето и жегата се върнахме за кратък отдих в стаите.

Привечер излязохме на приятна разходка край Вълтава. Цел беше и да видим осветена Танцуващата къща. В галерията “Нощна прага” повечето снимки са от тази разходка.

Танцуващата къща

„Танцуващата къща“ е построена на мястото на разрушено в хода на бомбардировките над Прага от американската авиация здание, построено в стил неокласицизъм в края на 19 век. Идеята за строителството на ново здание на мястото на руините, загрозяващи лицето на града до 1960-те, принадлежи на Вацлав Хавел, бившия президент на Чехия, който в продължение на много години живее в съседство.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Танцуващата_къща

След Танцуващата къща се върнахме с трамвай, обратно към спирка “Андел” и нашата квартира.

танцуващата къща

Снимките

Галерията със снимките от втория ден в Прага може да видите в албума “Ден втори в Прага

Статии

Останалите статии за това пътуване:

“Фотографска математика – за множеството снимки от Прага”

“Ден първи в Прага, настаняване и уж кратка обиколка, а тя дълга стана”

“Прага – ден трети – традиционен съботен пазар, Катедралата “Свети Вит” и Карлов мост”

“Ден четвърти – Пражки замък и с водно колело по река Вълтава”

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.