Фотографска математика - за множестетвото снимки от Прага

За четири дни в Прага и един ден в Карлови вари заснех повече от 1190 снимки. Някои кадри изтривах още в края на деня и цифрата 1190 е това, което виждам в момента на фотоапарата.

На компютъра пресявах няколко пъти, докато ги докарам до нескромната бройка – 228. Към нея не включвам албума със снимки, на които присъстват моите спътнички.

Съдържанието на кадрите

Сред кадрите доминират такива с фасади на сгради, орнаменти по зданията и врати. Има и няколко сергии, витрини със сувенири, улички, площади, някоя и друга снимка с гледка отвисоко. Снимането на сгради, нито ми се получава, нито ми е чак толкова интересно. Най-ми хареса да снимам реката, вечер, от корабчето, от водното колело, от мостовете.

Защо тогава толкова много пъти насочвах обектива към зданията на Прага? Предполагам, защото в разходките, които правехме виждах основно това – сгради.

Писането на лулички и ченгели

Може някой да се чуди, има ли смисъл да си правиш труд да снимаш нещо, което не ти е най-любима тема. За мен отговорът е, да. Всяка направена снимка възприемам като едно от хилядите ченгелчета, които изписвам, за да се науча да пиша ръкописно :-). Някои ченгелчета по-криви, други по-красиви, но упражнението е важното.

Повечето кадри в Прага бяха препълнени с присъстващите наоколо туристи. За да стане читава снимка, без туристи в кадъра, трябва много рано да се иде на мястото. Следващия път може и такива да направя. 😉

Наблюдавах и другите снимащи и се чудех колко ли общо снимки сме произвели само за един ден в опит да хванем и пренесем част от гледките на Прага. Може би милиони.

За мой късмет в нашата компания, не бях единствен любител на снимането. Да не си единственият е огромно предимство. Дава ти възможност да не препускаш през туристическите обекти, а понякога да спираш, да опитваш да уловиш гледката в снимка, без да се тревожиш, че за другите е досадно да те чакат.