Този ден за мен беше изпълнен с много прекрасни впечатления.
Както писах в предната статия, да се разгледа дори малкия кръг на Пражки замък изисква време. На нас да се насладим на атмосферата на готическата катедрала “Св. Вит” ни беше повече от достатъчно. Оставихме останалите обекти от обиколката за следващия ден.
Първата ни цел за ден четвърти беше да се върнем в Замъка. Другите две дами да видят катедралата, а ние да продължим с обиколката.
Обектът, с който решихме да започнем обиколката на Пражки замък през този ден, беше Старият кралски дворец.
Отне ни известно време да разгледаме различните зали, защото към тях имаше интересни обяснителни табла.
Пражки замък – Дворецът
Залата “Vladislav hall” служела за Коронясването на някои от владетелите на Бохемия. Беше ми любопитно да си представя събитията, атмосферата на тази зала, преживяла толкова много векове, сцена на важни церемонии и тържества.
Видяхме също заседателна зала, където благородниците са се съветвали и взимали важни решения, включително решаване на съдебни спорове. Там бяха подредени по специфичен начин маси и скамейки облечени с червена тапицерия.
Силно ме впечатли магическата ниша с много стари, дебели книги, с красиво изрисувани корици. Парченце жива история.
На тавана в една от залите е изобразено родословното дърво на Кралското семейство, с цел “да впечатлява гостите на владетелите”.
Прочетохме на информационна табела за големи пожари, които са изпепелили почти до основи Двореца, после как той е бил изоставен за осем години, после надргаден и т.н.
При всички неща, които виждах и ме грабваха, стояха знаци – “Снимането забранено”. Имам само един кадър на зала “Владислав”, защото я снимах, преди да забележа знаците.
Останах доволна и от този обект на малкия кръг.
Повече за историята на двореца може да прочете тук: https://www.hrad.cz/
Пражки замък – Базиликата “Св Георги”
Базиликата “Свети Георги” стои върху втората църква в Прашкия замък. Старата сграда датира от 920г, когато църквата била основана от принц Вратислав I. Много малко останки са намерени и запазени от нея. През 973, когато се основава манастирът на бенедиктинските монахини, църквата е разширена и обновена.
В едно от коридорчетата имаше запазени надгробни каменни плочи, на които бяха вписани имена на принцове и принцеси от династията на Кралското семейство обитавало Двореца.
В главния кораб (неф) на базиликата е поместена гробницата на принц Вратислав, баща на свети Венцислас. Пак там има и гробници на други членове на управляващата династия Пршемисловци.
Пражки замък – “Златна улица”
Едно от таблата при Златна улица поясняваше, ”Основата на “Златна улица” е неравна ивица земя, варираща на ширина от четири до осем метра между Римската стена от 12 век и по-късните стени съставляващи външното северно укрепление на Пражкия замък, на ръба на естествената клисура позната като Стаг моат.”
Възникване
По-надолу в текста се казва, че през 1591-94г при царуването Рудолф II, стената била обновена. Част от артилеристите помолили Император Рудолф II да си построят малки стаи в нишите на реконструираната стена.
“В указ, с дата 16 септември 1597, Рудолф позволил да бъдат построени”.
Стаите не били получени даром, а изградени със собствени средства от артилеристите. По-късно те започнали да препродават помежду си малките жилища. След време разширили търговията с малките имоти към членове от другите корпуси, после различни служители в Замъка, и накрая с хора, които не живеели на “Златна улица”, но давали под наем малките къщички на друг.
В много по-късен етап жилищата започнали да се доразвиват и да имат огнища.
Неусетно броят на постройките нараснал толкова много, че вече между стоящите от двете страни на улицата къщи имало само метър разстояние. През 1864г. всички разширения били срутени и оставени само жилищата от страната на стената.
“След втората световна война Офисът на Чехословашкия президент, отчуждил малките къщички от техните собственици. Крайното подреждане на “Златна улица” завършило през 1955г под ръководството на архитекта Павел Янак. Цветовете на фасадите били избрани от художника аниматор Жири Трнка.
Последните основни реконструкции са направени в периода 2010-2011. Тогава е изградена канализация, а павираният път подновен.”
Хубавите стаички
Малките стаички, които видяхме бяха чудесно експонирани. Имаше жилища на алхимих, билкар, ковач, филмов директор и др. Няколко къщички бяха направени на магазинчета за сувенири.
По тясно стълбище, между две къщи, може да се качиш на самата крепостна стена. От вътре тя представлява дълъг коридор. Там са наредени редица от рицарски доспехи, оръжия, щитове и облекла на благородници от миналите векове.
Силно препоръчвам “Златна улица”.
Със “Златна улица” малкият кръг приключи и с много енергична крачка побързахме да излезем от Замъка, защото другите ни чакаха. В задната част на двора на Замъка, оттам се минава за изхода, има красиви градини с цветя и дървета, и хубава панорама към града.
Каварна Славия
След Пражки замък имахме идея да минем през Карлов мост и да отидем до най-удобното и близко място за взимане на водни колела.
Преди това, обаче щяхме да хапнем. Търсенето на подходящо място, да не е задушно, да не е на слънце, ни доведе до ресторант “Каварна Славия”. Влязохме в него и докато разглеждахме интериора си дадохме сметка, че то от местата препоръчани на една от спътничките ни.
“Каварна Славия” е място с дълга история. Първото заведение на това място е отворило врати през 1884г по инициатива на Вацлав Зофали. По стените на ресторанта имаше снимки на множество бележити личности посещавали заведението. Много от тях актьори, защото точно срещу “Каварна Славия” се намира Народният театър на Прага.
Историята, снимки, меню, местоположение на “Каварна Славия” може да намерите в техния сайт https://www.cafeslavia.cz/en/.
Заведението се намира от едната страна на булевард “Сметаново набрежи”(“Smetanovo nábřeží), от другата страна на булеварда е река Вълтава.
Река Вълтава
“При преминаването си през Прага, реката е пресечена от 18 моста (включително Карловия мост) в продължение на 31 km в рамките на града. Водата на реката е използвана за пиене до 1912 г., когато водната кула във Винохради престава да изпомпва вода от Вълтава и сменя водоизточника си. Въпреки това, реката остава източник на питейна вода в случай на аварии/ремонтни дейности по подаването на вода от реките Желивка и Каране.”
Всеки ден пресичахме Вълтава по няколко пъти. Още първия ден при разходката с корабче се впечатлих колко много лебеди има и колко питомно, на цели групи, те се приближават към брега, когато туристите ги хранят.
Патиците ми се видяха по-малко от лебедите. При една от разходките край реката видях и плуваща видра.
Самата река се използва доста пълноценно. Между мостовете са отделени зони за корбчета и зона за водни колела, така едните и другите са разделени. Вечер край реката грейват светлините на града и отблясъците са много красиви. Покрай някои мостове има неподвижни кораби-ресторанти и бирарии.
Водата не е с бистър цвят, но при такава голяма река това май е невъзможно. Пак в wikipedia прочетох, че името на реката има старогермански корен, значещ “Дива вода”, Wilt-ahwa. Във времето произношението се видоизменило до днешната Вълтава.
Разходка с водно колело по Вълтава
Предложението за тази разходка дойде от дамите, които в ден три се разхождаха по Карлов мост, докато ние се дивихме на катедралата “Св. Вит”
Разходката с водно колело се оказа повече от добра идея. След като се наобядвахме, най-горещият период за деня беше отминал. Опашка за водните колела също имаше, но не чакахме много. Возенето се плаща се за време. Имахме на разположение близо час. С едно лежерно темпо се насладихме на плаване по Вълтава между Жираски мост и Карлов мост. Обиколихме островчето “Стрелецки остров” разположено под мост Легии. Една прекрасна зелена зона с парк, ресторант, лятно кино. Стори ни се чудесно място за отдих.
Слязохме от водното колело приятно въодошевени.
Оттам се прибрахме към квартирата да си починем. Вечерта направихме още една кратка разхода край Вълтава, при вече добре познатия ни Палацкехо мост (Palackého most).
Общи впечатления за неща извън туризма
Теско
В мола, през който минавахме, за да стигнем улицата, където беше нашата квартира, имаше голям супер маркет Теско. Впечатление ми направи, че на касите работят главно жени над 55.
В супермаркетът имаше и зона за самообслужване при покупка до десет продукта. Там сам си маркираш баркодовете, пускаш парите в машината и тя ти връща ресто. В тази зона винаги имаше служители, които могат да асистират, ако не си сигурен как да направиш нещо. На екрана, където излизаха маркираните стоки има и меню на английски. Този начин на пазаруване ми се видя много удобен. Всеки път избирах него.
Вегетарианска кухня
Няколко човека преди да замина, ме предупредиха, че в Прага е трудно храненето за вегетарианци. Оказа се, че вече не е точно така. В мола имаше веган заведение “Loving hut”, а при сутрешната разходка из квартала видях и по-голям вегетариански и веган ресторант “Нови Смихов”.
В различните заведения, които посетихме винаги имаше поне няколко вегетариански неща, от които може да си избереш.
Езика
Като слушах говора на чехите, нищо не разбирах. На третия ден едната ни спътничка ми обърна внимание колко напевен е чешкия език. Пък аз си мислех, че напяват така, за да звучат по-любезно. 🙂
Английският език не е толкова популярен колкото си мислех. В някои моменти с български се получаваше по-добра комуникация. 🙂
Така минаха моите четири дни в Прага, петият беше посветен на чешкия спа курорт Карлови вари.
Останаха още много неща да се видят. Искам да отидем и двамата с Влади, така че ще има продължение. 🙂
Снимките
Снимките от този ден може да видите в галерията “Ден четвърти в Прага“.
Статии
Останалите статии за това пътуване:
“Фотографска математика – за множеството снимки от Прага”
“Ден първи в Прага, настаняване и уж кратка обиколка, а тя дълга стана”
“Ден втори – Петрински хълм, мини Айфелова кула, Танцуващата къща”
“Прага – ден трети – традиционен съботен пазар, Катедралата “Свети Вит” и Карлов мост”
“Карлови вари, чешкото спа бижу – разказ закъснял с една година”
