Ден първи в Прага, настаняване и уж кратка обиколка, а тя дълга стана

Очакванията

Много познати, като научиха, че заминавам за Прага се зарадваха за това пътуване и ме увериха, че ще остана възхитена. “Прага е изключително красив град”, казваха те.

Към Прага поех, обаче без очаквания. Опитът ме е научил, че хората виждат света по различен начин и затова си оставих свободно пространство сама да усетя града.

С какви впечатления се прибрах

Сядайки да пиша статия за тази четири дневна екскурзия в Прага, забелязвам, че не съм успяла да се свържа емоционално с града. Мога рационално да констатирам: “Прага е отлично подредено място, фасадите на сградите са много добре поддържани. Ярко червените покриви видени от високо са много красиви. Град с богата история, със запазени здания от различни епохи. Мостовете, реката, зелените островчета, хълма Петрин – прекрасни.”

В Прага, обаче не се почувствах у дома си. Не усетих близост с мястото, което не попречи да ми бъде много интересно. Може би при втората ни среща, ще успее да ме омагьоса. 

Откъде да подхвана разказа? Най-лесно от ден 1. Потеглихме, четири дами с малко багаж и достатъчно любопитство да видят Прага. Групата е важна в едно пътешествие, нашата сработи добре. 🙂

Ден първи в Прага, настаняване и уж кратка обиколка, а тя дълга стана

Кацнахме на летище “Вацлав Хавел” в Прага. Прага ни посрещна с 30° C, необичайни горещини за района.

От летището следвайки предварителните инструкции на момичето, което щеше да е наша хазяйка, взехме автобус 191 и поехме към центъра на града, кварталът “Андел”, МОЛ “Нови Смихов”.

Градски транспорт

Градският транспорт в Прага е доста добре развит. На летището от гишето, където се продават картите за транспорт, може да си вземеш брошура, на която е показана изградената мрежа на градския им транспорт.

В Прага се пътува с карти за време. За половин час, за деветдесет минути, за 24 часа и за 3 дни. В избрания период може да сменяш, колкото искаш превозни средства (трамваи, автобуси и метро). За всички хора навършили 70г пътуването е безплатно (включително и за чужденците на тази възраст).

При качване в автобус и трамвай, картата се валидира в транспортното средство. В метрото валидирането става при бариерките за влизане. Това валидиране е еднократно, то отбелязва в колко часа картата става активна.

Контрольори срещнахме два пъти в метрото. Единия път се караха с някакви руснаци, защото последните пътуваха с невалидирани карти.

Пътят от летището до спирка “Андел”, където слязохме, отне около 50 мин. В автобуса на електронно табло се изписват спирките, които предстоят, така че лесно се ориентираш.

Към Флоренц, ще си купуваме билети за Карлови вари

След като се настанихме, облякохме по един чифт по-тънки дрехи и излязохме.

Имахме една конкретна цел, да стигнем до автогара “Флоренц”. Оттам щяхме да си купим билети за чешкото Спа бижу – Карлови вари. Карлови вари, прекрасно градче, което посетихме предпоследния ден.

В Прага има три линии на метрото – жълта, зелена и червена. На нас ни трябваше жълтата, за да се придвижим до Флоренц.

В следващите дни използвахме и другите линии, и няколко трамвая, а автобус само последния ден, обратно към летището.

След като успешно си набавихме билети за Карлови Вари, бяхме на свободна програма и решихме да подхванем разходка без строго определени цели. Отново с жълтото метро се върнахме една спирка назад до площад “Намести републики”, един от туристическите центрове на града. Оттам пеша, шляейки си излязохме на Барутената кула.

Барутената кула

“Барутента кула е една от оригиналните 13 градски порти в Стария град, Прага. Изграждането и започнало през 1475г. Кулата била замислена да бъде привлекателен вход към града, вместо отбранителна кула. Първият камък бил положен от Владислав II. Градският съвет дарил на Владислав II кулата като дар при неговото коронясване.

През 17 век кулата е използвана за съхранение на барут оттам идва прозвището ѝ Барутената кула.”

https://en.wikipedia.org/wiki/Powder_Tower,_Prague

Кулата е висока 65 метра.

Следа като се повъртяхме и поснимахме сградите наоколо, ни хрумна да проверим какви са възможностите за традиционното плаване с корабче по река Вълтава. В близост до кулата и площада “Намести републики” имаше няколко будки предлагащи билети за разходка с корабче. Всичките, обаче бяха на една и съща фирма и техните курсове за деня бяха приключили.

При това положение, сменихме плана: “Ще се разходим до Карлов мост и пеша покрай реката обратно до квартирата, където отседнахме.” 

Тръгнахме към моста, но тук да погледнем тази забележителност, там да се мушнем през онова тунелче и взехме, че се отклонихме от предварителната посока.

Площадът на Стария град (Староместске намести)

Минахме покрай още няколко внушителни здания, докато излезем на площадът на Стария град (Староместске намести). На площада се намира Астрономическият часовник (интересна статия за часовника  намерих в www.peika.bg); Готическата църква “Дева Мария пред Тин” (за нея вижте тук https://www.prague.fm), църквата “Св. Николай” и др.

За мое голямо съжаление, в момента течеше ремонт на часовниковата кула и нямаше как да се види самият часовник.

Площадът е препълнен с туристи.

Следвайки свободния характер на нашето крачене насам-натам, скоро стигнахме р. Вълтава. Излязохме обаче не на Карлов мост, а на Манесов мост. На моста стоеше мъж с моряшка тениска, който продаваше билети за разходка с корабче. За наша приятна изненада се оказа, че туровете за деня на фирмата, която той представляваше, все още не са свършили.

Разходка с корабче по Вълтава

Без да го бяхме планирали за този ден, си организирахме разходката с лодка по Вълтава.

В 18:00ч трябваше да сме долу на кея, за да се качим на корабчето. Имахме билети и понеже оставеше почти час до времето за тръгване, решихме да изпием нещо разхлаждащо в едно кафе до самия Манесов мост. В шест без 15 вече бяхме при корабчето. Там, обаче ни очакваше странна ситуация. Оказа се че палубата на корабчето, където са масите и пейките за пътниците е пълна. В долната затворена част (която е и ресторант) било горещо, нямало климатик и капитанът на кораба отказваше да приеме пътници там. Освен нас, още около десетина човека се оказа, че имат билети, но нямат места. “След 45 минути в съседство потегля друга лодка, там ще има места” увери ни капитанът.

Нямаше какво да се направи, трябваше да чакаме още 45 минути. Този път не отидохме да пием нищо разхладително. Наредихме се направо при второто корабче. Много скоро след нас опашката от чакащи стана голяма. При тръгването на второто корабче отново не всички с билети бяха качени. Тази лоша организация леко наруши доброто ни настроение.

При самото плаване звучи запис на различни езици, който обясняваше какво виждаме отляво и отдясно и малко за мостовете, под които минаваме.

В предния край на палубата, обаче имаше голяма група доволно почерпени туристи, които се смееха гръмко, разговаряха викайки и заглушаваха записа. Отказах се да се напрягам да чуя за забележителностите. Застанах на носа, отпред на корабчето да се насладя на гледките и красивите цветове на залеза. Този тур с корабче беше 50 минути.

Вечерта се прибрахме уморени, но пребогати с впечатления от един ден.

Снимките

Галерията със снимките от този ден в Прага може да видите в албума “Прага – ден първи”

Статии

Останалите статии за това пътуване:

“Фотографска математика – за множеството снимки от Прага”

“Ден втори – Петрински хълм, мини Айфелова кула, Танцуващата къща”

“Прага – ден трети – съботен пазар, Катедралата “Свети Вит” и Карлов мост “

“Ден четвърти – Пражки замък и с водно колело по река Вълтава”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.