Плъзнали автомобили
“В града обаче нахлули не мишки, а автомобили. Те плъзнали по улиците, по тротоарите, по площадите, по дворовете. Автомобили имало навсякъде: малки като кутийки, дълги като кораби, с ремаркета, с вагончета. Имало автомобили, автовлакове, камиони, камионетки. Имало толкова много, че едва-едва се движели, удряли се, блъскали се с брони, мачкали си калниците, чупели си фаровете. Ставали все повече и повече и накрая станали толкова много, че вече нямало къде да се движат и останали неподвижни. Така хората трябвало да тръгнат пеша. Но това не било толкова лесно, защото автомобилите заемали цялото свободно пространство. Трябвало да ги заобикалят, да ги прескачат, да се провират под тях.”
Из “Свирачът и автомобилите” на Джани Родари
Един от любимите ми автори е Джани Родари. В неговите приказки има не само история за деца, но проницателност, с която се посочват някои от недъзите на обществото.
Приказките е писал преди доста време. За жалост обаче звучат твърде актуални за условията на мислене и живеене и в съвремието.
Днес попаднах на една, която ми е убягнала преди. Ако живеете в София, ще ви се стори изключително прозорлива.
