Случайните кадри
Когато снимам без очилата, разчитам на автофокуса и случайността. Случва се да не видя някои дребнички неща. Понякога те развалят всичко, а друг път го обогатяват.
“Случайно” днес мъничката мравчица се оказа на стъблото. Видях я като свалих снимката на компютъра. Малко насекомо, но промени всичко в кадъра за мен. Ако беше сам божурът щеше да е, както казваше учителя по снимане, “скучен” кадър.
Е като е скучен кадъра, защо го снимам? Защото самото цвете, свежо, великолепно, изобщо не е скучно и ме вика при себе си. Понякога, обаче нещо недостига, за да може образът в рамката да попие магията и да заговори.
Срещам безброй кадри с безброй красиви цветя, заснети по отличен начин, но тези снимки не ми казват нищо.
Кадърът днес ми проговори, заради мравката в него. Може би и защото по-рано сутринта превеждах откъс от текст, в който мравката беше използвана като образ в една хубава метафора.
За мравката от метафората
Споделям откъса с метафората с мравката, защото стана дума по-горе.
“Ако ваша снимка стои на пода и мравка премине през нея, мравката ще види само цветни петна, няма да може да види лицето ви. Ако искате тя да види лицето ви, ще трябва да я повдигнете, за може да погледне целия образ.
По същия начин, когато сме въвлечени в дадена ситуация, не виждаме цялата картина, виждаме само петна. Страхуваме се от тези безсмислени петна и не знаем как да се държим в тази ситуация…” Свами Ниранджан
Ако мравките ви станаха интересни, те са главен герой и в приказката:
“Мравка помагачка – приказка за етикетите, които си слагаме”
“Мравка помагачка – приказка за етикетите, които си слагаме”
Заповядайте да разгледате още снимки в профила ми в инстаграм: https://www.instagram.com/mrianadimitrova/
