Тасос - какво видяхме при панорамната обиколка на острова

Златарско ателие – алъш-вериша да върви

Освен да се любуваме на прекрасната природа, по избрания от Бохемия маршрут, отделихме време и за няколко места.

Едното беше златарското ателие “Ирис голд”. То си беше просто един магазин със златни, сребърни, позлатени и посребрени бижута.

Преди да слезнем от автобуса, от водача получихме единствено информация, че ако си купим нещо от ателието, ще участваме в томбола в автобуса, за неизвестна награда.

Признавам, подразних се на глупавия маркетингов трик за стимулиране на покупки.

Разгледах бижутата и не се впечатлих. Също толкова, пък и по-хубави съм виждала и в други магазини.

Когато си купувам разни украшения обикновенно го правя като спомен-сувенир от място, което ме е спечелило с нещо. Това ателие с нищо не ме спечели. 🙂

После прочетох в сайта на ателието, че Ирис съществува от 1973г, като в началото производството е било в Солун. През 2002 години се преместват на о-в Тасос.

Нито някой ни каза, нито ми беше интересно да се ровя после да разбера, защо този обект беше част от панорамната обиколка на о-в Тасос.

Сотирелис – традиционна фабрика за производство на зехтин от 1915г до днес

Тази спирка от обиколката ми беше интересна. Допринесе и фактът, че се присламчихме към първата група на Бохемия по същия маршрут. Техният водач, беше водач. Показваше, организираше обясняваше. В моментите, в които пътищата на двете групи се сливаха, гледахме да се приближим към него и ние да научим нещо.

В тази фабрика може да се видят

воденица, която била основният двигател за всички машини. Тя се захранвала от три реки. Според собствениците, в цяла Гърция днес това е единствената останала още фукнционираща воденица.
машини за традиционно извличане на маслиновото олио;
филм дублиран на български език, в който се обяснява процесът на извличане на зехтина, как се запазват качествата на маслиновото олио и т.н.;
архив с черно-бели снимки, които разказват историята на зехтино-добиването на точно тази фабрика;
забавни табели с цитати, в които “зехтин” е ключова дума (тях може да видите в галерията);
снимка на маслиново дърво на повече от 3000 години, което още дава плод. То се намира на о-в Крит.

От тази фабрика може да се закупи зехтин в различни разфасовки. Обясниха ни, че зехтинът трябва да се съхранява на тъмно и хладно, само в стъклени или метални съдове. Пластмасата влошава качествата му. Но за пластамасата същото може да се каже по отношение на всички други течности и храни. 😉

Имаше и различни козметично продукти на базата на 100% маслиново олио.

Ако попаднете там обаче, непременно си купете маслини. Само един вид са, водят ги сухи маслини, но не са сухи на вкус. Съжалявам, че си взех само един малък буркан. 🙂

Семейната маслиновата фабрика Сотирелис, се намира в селцето Панагия, което изобщо нямаше никакво време да разгледаме.

После погледнах, че Сотирелис имат и места за нощуване. Информация може да намерите тук – http://www.sotirelis.gr/panagia

Манастир Свети Архангел Михаил

Намира се на около 30 км южно от столицата Лименас. В близост е до едно тихо палжче, Ливади, за което прочетох, че било предпочитано от кемпери и бекпекъри.

Манастарът Свети Архангел Михаил е женски православен манастир. Датата на неговото построяване не е напълно ясна. В някои статии се споменава 18в, в други и по-ранни дати.

Построен е на скала над Егейско море. От там се разкрива наистина впечатляваща гледка към морето, а в далечината се вижат очертанията на Атон.

Дали само в миналото или и до днес манастирът свети Архангели е подчинен на Атонския манастир Филотейм отнови информацията, която намерих е различна.

Това е най-големият и популярен манастир на Тасос.

Най-ценната реликва на манастира част от пирона на кръста на разпятието на Хрисотос.

“Пиронът е трябвало да бъде дар от монасите от Света гора за владетелите на Молдова. Но буря принудила поклонниците да спрат на Тасос и това се приело за божествен знак, че реликвата трябва да остане в манастира.”

/bg.wikipedia.org/

В манастира на входа, на жените ни дадоха по една дълга пола. Такъв беше обичаят и при скалните манастири на Метеора.

На няколко места в двора имаше табели, че снимането е забранено, навсякъде обаче хора си правеха селфита и семейни снимки за спомен.

Дворът беше разделен на две части, едната за шумните туристи и друга, зад високи железни врати за обитателите на мястото и може би специални посетители.

Запалихме по една свещ, разгледахме сувенирите в църковния магазин и отидохме да се припичаме на слънце. Извън манастира е направена друга панорамна тераса, от която вече можеше да се снима свободно.

На някои от снимките може да се види плажът Ливади.

Тасос Лименас

Днес Лименас се счита за столица на острова. Множество остански в различни части на града потвърждават, че този пристанищен град е бил главен още в древността.

Какво може да се види, но ние не видяхме, защото никой не ни разказа. 🙂

Останки от:

светлища на боговете – Хераклес, Дионисй, Посейдон и богинята Артемис това са основните богове почитано на острова в древността;
агора – вижте: https://bg.wikipedia.org/wiki/Агора;
акрополът, от който се открива велоколепна гледка към града;
храмовете на Аполо и Атина;
древния амфитеатър (за жалост той беше затворен), за него ни спомена водачът на другия автобус;
крепостна стена опасваща града, направена от части от бял мрамор.

Малкото време, с което разполагахме използвахме за обяд. Храната не ме впечатли, затова дори не обърнах внимание, как се казва мястото, където седнахме.

След като хапнахме се качихме към амфитеатъра, но в съботния ден преди Великден беше затворено. Пътеката продължаваше и по-нагоре, но нямаше време да продължим.

Залез

Обиколката завърши късния следобед към 18:00ч. След кратка почивка и изчакване слънцето да слезне още малко, отидохме да изпратим деня и да погледаме залеза край морето.