В България

Котел и Жеравна скрити в мъгла (част 1)

Последна пешеходна обиколко из Сливен преди да отпътуваме

Събудихме се към 7:20ч. Побързахме да отидем на закуска, защото през тънките стени на хотелската стая отново се чуваше телевизорът на съседите.

След закуска излязохме на кратка разходка из по широкия на център, да усетим още веднъж каква е атмосферата в града.

Беше сиво, като всяко място преди да започне да се събужда пролетта.

При канала на река Сеновска, обаче, на едно място забелязахме, че тече някакъв ремонт. Вероятно ще бъде крайречна пешеходна алея. Вече бяха очертали нещо като вело алея. Може би пролетта ще зарадва сливналии с една хубава нова зелена площ.

Минахме през пазара. Беше закрит и сергиите добре подредени, с достатъчно място, за да могат пазаруващите да се разминават без да се бутат.

После се върнахме към хотела по улички, които не бяхме обходили и така видях, още няколко интересни сгради, които може да видите в галерията.

Към 11:30ч. освободихме стаята и поехме към Котел и Жеравна.

Пътят беше спокоен, но с доста завои. Виеше си известно време успоредно с река Луда Камчия. На места я прескачаше. Тя е приток на р. Камчия, която продължава към Черно море. На места мъглата ни оставяше видимост от само няколко метра.

Мъглата на март усетихме и миналата година при посещението ни на Нос Калиакра.

Котел – какво да се види?

Предварително си бях харесала три музея в Котел и два в Жеравна. От информацията в сайта знаех, че има обедна почивка от 12:00 до 13:00ч, но иначе работели всеки ден.

В Котел пристигнахме към 12:40ч. Паркирахме колата на обособено паркингче в близост до площада при сградата на Общината.

Тръгнахме пеша. Мъглата ни позволяваше да виждаме само парченца от града. Все едно се движехме в странно безвремие. Въздухът беше влажен и пръстите ни бързо измръзваха.

Намерихме два от музеите, които си бях избрала: Галатанското училище и Етнографския музей. За жалост и двата бяха затворени. Решихме да изчакаме, да мине времето за почивка и след 13:00ч да опитаме пак.

Седнахме да обядваме в пицария Прима. Намира се срещу храма “Света Троица”.

Църквата “Света Троица” е изградена през 1871г. След голям пожар през 1894г, погълнал почти цял Котел, сградата е напълно разрушена. През 1896г, построена отново. В църквата не влизахме, но известно време се повъртях около нея с апарата, защото зданието буди интерес.

Хапване

Срещу 12 лв, в пицария Прима, се почерпихме с една пица, миш-маш, чесново хлебче, айрян и кафе.

Първоначално мястото ми се стори, сумрачно и съмнително. В заведението на две маси седяха местни мъже. Едните пиеха ракия и говореха гръмко, другите бяха на чаша чай и си приказваха тихо.

Като се настанихме и започнах да разглеждам интериора – подредбата, декорацията, детайлите – атмосферата се промени. Близо до бара гореше камина с жив огън, на няколко места видяха закачени мартеници, полюлеите също бяха облечени в бяло-червени ресни. Очевидно някой поддържаше вида на пицарията.

Храната – на мен ми беше вкусно.

Котелско Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“

След като похапнахме, се върнахме обратно до двата избрани музея. Катинарите не бяха свалени от вратите. Звънях на телефонте за връзка (има ги посочени тук), но никой не вдигна.

Исках също да видим и известното Котелско Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ – http://nufi-kotel.com. Мъглата вече беше станала още по-гъста и нищо не се виждаше на повече от метър. Намерихме го благодарение на картата на gmaps на телфона.

Училището е разположено малко над града.

Последен опит с музеите

Слизайки обратно към колата, докато минавахме покрай затворените музеи, прозвъних номера и на третия музей, който си бях харесала – Природо-научния музей – Котел. Оказа се, че той работи. Потеглихме натам.

“Основоположник на природонаучния музей в Котел е местния учител-естественик Васил Георгиев, който в продължение на 60 години събира образци от района на Котел. Създава богата сбирка от вкаменелости, насекоми, риби, земноводни, влечуги и птици.[2] През 1924 г. организира изложба от 500 експоната в София.[3] След като комисия от Българска академия на науките, начело с проф. Нено Атанасов се запознава с колекциите на Васил Георгиев, предлага през 1951 г. да се създаде природонаучен музей.[1] През 1952 г. е създаден музеят, а през 1981 г. е построена нова сграда, в която се помещава музеят днес.” 

bg.wikipedia.org

В музея имаше само един служител, който не изглеждаше много ентусиазиран да ни направи беседа, затова решихме да разгледаме сами експозицията. Прекарахме доста време в Природонаучния-музей. Беше ни интересно да прочетем любопитни факти за животните и растенията. Да видим различни образци и т.н.

Възхитих се на хората, които са отделяли постоянство, търпение, любопитство и голяма част от времето си за да изучават околния свят. Да имаш любов към природата е едно, да бъде тя обект на твоето наблюдние до степен, в която започваш да разбираш нейната организация друго. То е призвание.

Докато разглеждахме музея, в нас се разкри една по-голяма картина на еволюцията на природата на нашата планета и логиката на нейните кръговрати и цикли.

Можеше да останем още време, не бяхме разгледали абсолютно всичко, но времето напредна и трябваше да продължим към Жеравна. (“Котел и Жеравна скрити в мъгла – част 2”).

Ако минавате през Котел и имате интерес към природата, непременно посетете Природо-научния музей – Котел.

Снимки от Жеравна и Котел може да видите в Галерията тук.

Други статии за пътуването:

“Котел и Жеравна скрити в мъгла – част 2”

“Пътуване из родния край за националния празник – трети март”

“Карлово – топлината на Балкана, мартенска пролет”

“Казанлък – кратка разходка сред реки от топящ се сняг”

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.