Ден втори от нашето мартенско пътуване. Събудихме се и първо дръпнах плътните завеси, за да видя какво е времето. Дъжд. Отидохме на закуска към 8:30ч и продължихме да чакаме дъжда да спре. Към 9:30 спря да вали. Небето остана сиво, но тръгнахме.
Местността “Карандила”
“Разположена е в природен парк “Сините камъни” и е достъпна с въжена линия или с автомобил (33 км), има и туристически пътеки (най-популярна е „Хайдушката пътека“ – време за изкачване – около час).”
До долната станция на лифта стигнахме с кола. Въжената линия “Сливен-Карандила” се стопанисва от “Пътнически превози” ЕООД. За работното време, цената, продължителността на возене и т.н. може да видите информацията тук.
От Сливен до Карандила има три варианта за качване: пеша, с лифт и с автомобил (има асфалтиран път нагоре).
Лифтът работи, урааа
Въпреки мрачното време, лифтът работеше. По препоръка на нашата позната като за първо посещение, избрахме именно този вариант. Когато стигнахме лифтената станция, кабинките не се движеха и се усъмнихме дали лифтът не работи, заради времето. Но се оказа, че работи, имаше служители. Просто беше спрян, защото още нямаха посетители. Помолиха ни да изчакаме 10ина минути, да видим дали няма още някой да се присъедини, но след това ни пуснаха нагоре.
В тези около десетина минути си приказвахме със служителите за живота в Сливен. Споменаха ни за проблема с напускането на младите хора, все по-често отиващи в чужбина. Проблема с ромското население, което рядко се хваща на работа, ниските заплати и т.н. Няма да продължавам, за да не натъжавам разказа.
По пътя към върха се бяха разстлали облаци. Беше абсолютно великолепно. Гмуркахме се в свят без очертания. Магическо.
Снимах като невидяла. Кадри от лифта може да видите в галерията тук.
Като стигнахме горната лифтена станция, тръгнахме по единствената отъпкана, снежна пътека – наляво. След около 5-7 минути излязохме на асфалтиран път. На мястото, където пътеката срещаше пътя, имаше хора в горичката. Подготвяха си зимен пикник на едни дървени маси. Попитахме и ни упътиха накъде да поемем за хижа Карандила, “Старата Фурна” и езерото до нея.
Понеже снегът беше мокър и хлъзгав тръгнахме по пътя. Слизахме надолу около 20ина минути. Подминаха ни няколко автомобила и в двете посоки.
В тази част на парка “Сините камъни” има няколко хотела. Хижата мислехме да посетим на връщане, защото ни препоръчаха храната там. На връщане, обаче още не бяхме изгладнели и я пропуснахме. Някой друг път ще се отбием.
“Старата фурна”
След разклона за хижата продължихме още малко надолу и стигнахме до “Старата фурна”.
Тя всъщност е една обновена сграда, която днес привлича множество посетители с прясно изпечения си хляб на пещ на дърва, с топли и студени напитки и по миризмата, която усетих май – кебапчета и кюфтета.
Край “Старата фурна” е направен, много приятен кът за отдих: масички, пейки, столчета, детска площадка. Има и чешма.
Купихме си хляб от фурната, защото нашата позната – Дани ни беше препоръчала да го опитаме. Взехме и по един горещ шоколад. Седим си вътре на топло. Пийваме топъл шоколад и гледаме как навън мъглата се стеле, пристъпва тихо и скрива света наоколо. За кратко мъглата така се сгъсти, че после като вървяхме не се виждаше нищо на повече от метър-два разстояние.
Насладихме се на тази кратка почивка и като изпихме шоколада поехме обратно. Когато станахме да си ходим, в “Старата фурна” започнаха да прииждат хора. Въпреки мъгливото, хладно и влажно време, сливналии бяха излезли на природа.
Много благоприятно, този облак остана зад нас и на връщане с лифта, пред нас се разкри гледка към Сливен. Пак по цялото возене, снимах като невидяла гледки. 🙂 Някои гледки, обаче така действат, искаш да ги вземеш със себе си по някакъв начин.
Местността Карандила ни се видя прекрасно място за отдих. През лятото като се раззелени и затопли, сигурно се събира много народ там.
“Халката”
“Халката” е друга природна забележителност, скално образувание наподобяващо халка. Искахме да посетим мястото, но хората от лифта ни посъветваха да не поемаме натам, защото е много хлъзгаво в това време. Е, остана ни за следващия път. 🙂 Освен това се сдобихме с карти за лифта, което значи, че пак ще се върнем.
Към 14ч бяхме слезли от първата лифтена станция и поехме към другата ни цел – пътека в местността Долапите.
Снимки от разходката ни до “Карандила” може да видите в галерията тук
Други статии за мартенското ни пътуване:
“Пътуване из родния край за националния празник – Мартенско пътуване 2018, част 1”
“Карлово – топлината на Балкана, мартенска пролет – Мартенско пътуване 2018, част 2”
“Казанлък – кратка разходка сред реки от топящ се сняг – Мартенско пътуване 2018, част 3”
“Сливен – настаняване и кратка следобедна разходка – Мартенско пътуване 2018, част 4″
“Котел – сива тъжна песен в мъглата – Мартенско пътуване 2018, част 7”
“Скрита в мъгла, назад в историята – Жеравна – Мартенско пътуване 2018, част 8”
