Тихата радост, срещали ли сте я?
Има дни, в които с всички сили се опитваш да разбереш какво е предизвикало това усещане на тиха радост в сърцето ти.
Омагьосани от тихата радост
От нея очите ти са омагьосани да виждат повече от светлина в нещата. Усмивката по-често спохожда лицето ти. Не бързаш, не се надпреварваш с времето. Чувстваш се удобно в собствената си компания.
Спокойно ти е. Ведро ти е. Не се взираш в бъдещето с очаквания, не анализираш с горчивина грешки от миналото.
От тази тиха радост всяко нещо, което виждаш всеки ден, днес има различна форма, различен смисъл и ценност.
Откъде дойде тя?
И докато сърцето трепка от тази радост, се чудиш, откъде дойде тя. Какво я провокира да възникне. “Нещо, което ядох или не ядох, нещо, което направих или не направих, някого когото срещнах или с когото се разминах, някоя новина ли, постижение ли, времето ли, планетите ли…”
Иска ти се силно да разбереш, защото знаеш, че тя ще се разтопи като снега през пролетта. А толкова много ти се ще пак да можеш сам да я извикаш – тихата радост.
Когато февруари се усмихне
Съботен февруари. Зимата губи битката за деня. Пролетта разпръсква светлина от синьо в небето. Въздухът е мек, топъл.
Разполагаш с цял половин час. Не бързаш за никъде. Седиш на свободна слънчева пейка. Примижал, усмихнат, потопен напълно в сега и тук. Усещаш топлите лъчи по лицето си. Край теб насядали хора, припичат се и те.
Птичета пеят от близките дървета.
В далечината автомобилите се чуват, не пречат.
Дълбока безметежност. Спокойствие, което блика отвътре. Наслаждаваш се. Благодариш.
В ръцете си държиш топла, ароматна гъбена супа. Отпиваш от нея. Сетивата са приятно опиянени. Колко малко ти трябва, когато си там, където трябва да си и си даваш време да бъдеш. Пак е тя тихата радост.