Всяка година опитвам да си правя ретроспекция.
Филтрите на паметта
Припомнянето тази година го направих няколко пъти, защото си дадох сметка, че паметта ми е къса и пластовете, в които стоят тихо отминалите 365 дни са много. Тези пластове са като филтрите на фотоапарат. Трябва да използваш определен филтър, за да може да видиш някои цветове, които иначе остават бяла невидима светлина.
Обективните фактите
Първо и най-лесно проследих пътуванията си през годината (за тях писах статии в категорията “Пътувания и разходки” ). Къде бях и с какво чувство останах след тези пътувания? Дали те ме обогатиха и в каква посока.
Обогатиха ме интелектуално – с натрупване на нови факти (географски, исторически, културни); емоционално – с вдъхновение, с топлина, със спокойствие; личностно – с предизвикателства, в които огледах по-добре себе си?
След това преминах към новите неща, които започнах през 2017г. и старите, които приключих. Те също изплуваха лесно от склада на паметта.
Детайли с емоционален заряд
Повторно направих преглед на пътуванията, новите и старите неща, намерих още детайли, които имаха свой специфичен емоционален заряд. Съзнателно си отделих време, да си припомня и новите запознанства през годината.
Призмата на благодарността
След този етап избрах съзнателно да погледна през призмата на благодарността и през нея годината се оцвети във великолепни нюанси.
Благодарности за спечелените вътрешни битки, за упорството, за новопридобитите свободи. Благодарности за ежедневните жестове на грижа и обич от близките, особено на семейството, което често приемаме за даденост. За познатите, които ме усмихнаха. Благодарност за музите на вдъхновението, които кацаха на моя перваз. За хубавите гледки, за вкусните гозби, за смешните ситуации, за прозренията и още и още….
Предизвикателствата
Имаше ги разбира се и тях – предизвикателствата. Тяхната роля е да ни провокират да надскочим ограничената си представа кои сме и какво можем, да не ни оставят да се успиваме в монотонна тъпота. 🙂
В тазгодишната ретроспекция благодарностите, обаче взеха превес и оцветиха дори предизвикателствата и трудностите, които срещнах през изминалите дванайсе месеца. Запитах се, постигнаха ли тези малки и големи перипетии своята цел, накараха ли ме да надскоча себе си? В по-голямата си част – да.
Какво продължава
Много от нещата, които започнах през 2017г. ще продължа с радост и през 2018г.
Някои от тях са:
- писането в пространството на този блог;
- ученето да виждам и да снимам;
- борбата с изкушението да поемам по лесния път;
- развиването на повече вяра в себе си;
- стремежа да намирам на какво да се усмихвам и смея съзнателно и повече.
Пожелание за новата година
През 2018г. и на себе си, и на вас желая здраве и мъдрост.
В мъдростта се съдържа способността да разбираш, да се смееш, да се радваш, да не се взимаш на сериозно, да приемаш, да обичаш и да намериш себе си. 🙂
