Ранно утро
Събудихме се преди първи петли, макар и по-късно петли да не чухме. 🙂 Чухме преминаването на едно малко багерче, което разчистваше пътя. Цяла нощ валя ситен сняг, през деня продължи. Това не ни отказа да се поразходим.
Градски кръгчета в търсене на закуска
Първата ни разходка за деня беше непредвидена. Планът беше просто да отидем до някъде, където продават топли закуски, да си вземе по една и ако няма място за сядане да си ги хапнем обратно в стаята. Планът обаче пропадна. Топли закуски в този сезон в града просто няма.
Единствените места, на които предлагат закуска бяха механата, в която вчера вечеряхме, хранителните стоки и нещо като бистро с реклама на табло отвън: “Топли мекици с домашно сладко”.
В механата закуската беше около 5-6 лв на човек, без чай или кафе. На тази цена можеш да избираш между няколко вида омлет, и сандвич тост. Ние си представяхме като закуска нещо друго. В хранителните магазини докарват отнякъде кашкавалки и банички с непривлекателен вид, опаковани в найлоново пликче.
Мястото с топлите мекици ми се видя с доста съмнителна хигиена и предпочетох да не рискуваме там.
Така първата ни разходка в търсене на закуска, се оказа близо едночасово лутане из града.
Противно на моите очаквания разбрах, по-късно същия ден, че сега Копривщица не е в туристически сезон. Това обясни липсата на хора по улиците, затворените заведения и трудността в намирането на закуска.
С купеното хапване от хранителния магазин се върнахме в стаята. Закусихме и пак излязохме.
Разходка по неизвестен маршрут
Поехме нагоре към един туристически маршрут, за който прочетохме, “Алея на здравето”.
Снегът продължи да вали. Маркировки намерихме, табели не. Срещнахме местен човек, който прибираше три хубави, яки коня. После по пътя бяха само неговите следи и тези на кончетата.
Повървяхме около половин час по снежна, бяла алея през борова гора. Нямахме идея накъде води и докъде стига тази алея. По някое време като се нагледахме на гора и находихме, тръгнахме обратно.
Отново по къщи-музеи
Минахме през два музея – единия посветен на Тодор Каблешков, другия на Димчо Дебелянов.
Преди да посетим музеите влязохме в двора на църквата “Успение Богородично”. Строена е през 1817г. Самата църква беше заключена. От нея малко по-надолу е къщата-музей “Тодор Каблешков”. Беседата в него ни води същата жена, за която споменах в предната статия (“Предколедно пътуване”), че рецитира изключително интригуващо. Като я слушаш и запомняш лесно.
Във втория се оказа, че уредникът днес не е на работа. Къщата-музей “Димчо Дебелянов” ни отвори негова колежка от музея на просветното дело, в който влизахме вчера. Обясни ни, че не може да ни направи беседа, но като я заговорих за настоящето състояние на Копривщица, откликна на моите въпроси.
Копривщица днес
Питах я какво е училището в момента. Все още е СОУ, но от всеки випуск има само по една паралелка и в класа на дъщеря ѝ, която завършва са само 11-12 деца.
Като цяло, младите напускат Копривщица и този китен град започва да опустява както много други в България. Няма с какво да се прехранват хората. Туризмът е слабо развит. Според нея дори и в туристически сезон (лятото) идват малко хора, защото нямало достатъчно атракции. Разглеждали, гостите на града, за един ден музеите. На другия ден минавали през кръчмите и после си тръгвали, обясни тя.
В сайта на града има два посочени маршрута, които поемат пешеходно от Копривщица: “Пътека на здравето” и “Тракийски могили”. Явно обаче не са чак толкова търсени.
Напролет идвали много деца на исторически екскурзии, но повечето учителки и ученици не били силно заинтересовани от беседите и искали да минат бързо през музеите, защото им било част от някаква задължителна програма.
Зимата, понеже няма ски писта, хората са много малко. Жалко, че само ските привличат, защото мястото има хубав дух, но духът може да остане жив, само докато ги има хората.
Някога люлка на много интелигентни, будни, активни възрожденци, учители, просветители, днес – една тъжна сянка на всичко, което се случва в страната.
Елате в Копривщица
Мислех си, какво мога аз да направя? Твърде малко, само толкова: с тази статия ви подканям, посетете зимна Копривщица. Красива е, уютна е, българска е. Посетете музеите, поискайте беседа. Заредете се с вдъхновение.
Нищо, че трудно се намират закуски, снежните алеи между къщите и покрай реката са толкова прекрасни, че не е загуба не време да минете по тях няколко пъти.
На мен ми харесва тишината, спокойствието на този вид туризъм. Надявам се той да се развие. Вярвам, че е и много полезен за хората от големите населени места, защото ги кара да забавят темпото и да се приближат до себе си.
Част първа
“Предколедно пътуване – очарованието на зимна Копривщица”
Галерия
Снимки от втория ден може да видите в албума “Зимна Копривщица 2”.
