Размишлявах си на тема изкуство. Е какво толкова да му мислиш на изкуството, то трябва да се чувства. Там е работата, обаче че хората чувстват по различен начин. Виждат по различен начин. Разбират по различен начин.
Обусловеното красиво
Начинът, по който виждаме света, възприемаме хармонията в него и определяме кое е красивото се обуславя до не малка степен от културата, в която сме възпитавани.
Способността ни да виждаме и чуваме също е много различна. Някои виждат и чуват по-дълбоко и по-широко. Такава способност се развива след известна тренировка на сетивата. Така както трябва да научим буквите, за да можем да четем, нужно е да се научат буквите на различните изкуства, за да може творбата да се възприеме по-пълно.
“Творческа немощ” и творческа сила
Цялото размишление бе провокирано от книга, която ми е на дневен ред в момента. Там на няколко пъти срещам понятието “творческа немощ”.
А какво е тогава творческа сила, възникна спонтанно въпрос. Кои са великаните на изкуството?
В нашата западна култура си има едни такива великани, за които всички сме чували. Знаем за тях, но повечето от нас, неуки по отношение на азбуката на изкуството, хич и не разбираме същината на тяхната мощ. Това е защото нямаме тренинга на окото и ухото.
Въпроси търсещи отговор
Но ако тези великани бъдат представени пред друга култура, дали ще бъдат така почитани?
Дали другите култури имат свои великани на изкуството?
За какво все пак служи изкуството? Дали е, за да даде пиедестал на някои гении, или целта е различна?
Откъде идва изкуството? Дали е плод на една личност?
Необходимо ли е да се дават оценки на изкуството, да има мерене и съревнование?
После какви са критериите, които дават на една творба (музикална или визуална) етикети като: посредствена и възвишена?
Дефиниция за целта на изкуството
Висшата цел на изкуството според Хазрат Инаят Кхан е да пробужда човешката душа. Да я извика, да ѝ помогне да отхвърли булото на илюзиите на света.
На мен това определение за ролята на изкуството силно ми резонира, много ми допада.
Как се събужда, обаче душата?
Душата се събужда по различен начин. Понякога се буди от досег с красивото, радостното, величавото. То е като огледало на нейната чистота, на нейната божественост. Друг път душата се буди от болката. Болката показвана в изкуството се счита за провокация към публиката.
Изкуството борави с инструментите на хармонията и/ или провокацията. Провокациите в съвременното изкуството, обаче понякога добиват изкривени, неясни, дори гротескни форми. (По темата – чудесно видео, ако искате вижте го.) Тези форми привличат вниманието на човека, но мисля си не будят непременно душата.
Аз предпочитам пътя на красивото в смисъла на хармонично (според моите обусловености за красиво) и вдъхновяващото (това, което ми оставя чувство на въодушевление от живота).
Всеки е свободен да решава кое изкуство, е изкуство. Кое красиво и коя провокация събуждат душата. Дали изобщо целта на изкуството е да влияе на душата.
А най-великолепният творец според мен остава природата. Всичко, което ние хората създаваме е имитация на този висш образец.
Заповядайте, ако ви е интересно да видите и моята представа за изкуство тук – instagram.com/mrianadimitrova