Размисли от деня

Ремонт – колко е хубаво като свърши ремонтът и започнеш да подреждаш

Статията не разкрива нищо ново под слънцето. Преживяванията, които споделям са съвсем злободневни и познати на мнозина. Твърде възможно е някой да реагира критично: “Е за какво сега се пишат тези неща? Като че ли е кой знае какво да правиш ремонт!”

В отговор на подобна критика:

Статията не цели да обогати духом никого. 🙂 Просто разказва за вдъхновението и радостта от процеса на освобождаването от излишествата вещи.

И не, няма да ви дойда на гости и там да помогна, защото вярвам, че това е прекрасно преживяване, което всеки сам трябва да си организира. 😉

Може би ще се вдъхновите да изпразните част от чекмеджетата, рафтовете, скриновете и ще пуснете “ци” да се движи свободно.

Мечтата за ремонт

Досега никога не бях участвала в ремонт. Когато нещо се е ремонтирало у дома, аз все съм била другаде.

Моето първо включване в ремонтни дейности се осъществи тази есен.

Започна се напролет с решимост, че ще си оправя стената с мухала. Мислех си с леко сърце: “Ще викна един майстор и понеже той е професионалист, за седмица всичко ще е готово.” 🙂

Винаги така се започва. Мечтата е силна и ярка, и заслепява пътя до нейното реализиране. Пътят обаче обикновено изисква усилие и време.

Пътят до мечтаната стая

Поех по пътя към мечтаната стая без мухъл.

Бях си планирала ремонтирането да стане лятото, но майсторът можеше чак есента. Изкарахме едно безгрижно лято. Дойде есента. Подготвихме стаята.

Докато чахаме уречения ден майсторът да започне работата, се насладих на два дни спане в празно пространство. За тези блянове колко е хубаво да има няма излишни предмети писах в “Ода за празната стая”.

После ремонтът започна. За няколко дни, докато изсъхнат стените след шпакловането, избягахме на гости при роднини. После обаче прекарахме една седмица вкъщи, в другата стая с всичките ни вещи. Наблюдавах тревожно как лавината от чували, кашони и купчини все повече се разбърква и става лавинообразна.

Всички тези неща си бяха наши, а много от тях ненужни…

Шкуренето и боядисването отне време, защото си го правихме сами и защото исках стаята да е цветна.

След сериозно почистване на праха и покапалия тук-там по прозореца латекс бяхме готови да се нанесем.

Внасянето и сглобяването на мебелите отне половин ден. Една нощ спахме в ремонтираната стаята с празните мебели очакващи да бъдат запълнени наново.

Разделянето с вещи

Най-приятният момент за мен беше процесът на сортиране и разделянето с вещи, сантименталности и оправдания: “това може да ми потрябва някога”.

С огромно удоволствие се освободих от голямо количество предмети, лошо написани учебници, “любими дрехи” и още, и още.

Предизвикателство се оказаха, само всички Фън шуй нещица, с които бях заринала стаята. От толкова Фън шуй, енергията нямаше къде да се движи. 🙂

Оставих само едно две.

Сега е подредено. Като седиш в това пространство умът се успокоява.

Толкова много ми хареса това сортиране, че утре се прехвърлям на другите стаи 😉

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.