Всичко написано по-долу е вярно, но надали бих го написала, ако не бях под влияние на опиянението от рождения ден 🙂 🙂 🙂
Ретроспективна утрин
Родена съм е петък сутринта. Някъде съм прочела или някой ми е казал и съм запомнила, че петък е пазарен ден и хората родени в петък много приказват.
След време разбрах, че не приказвам много (освен, когато преподавам), но обичам да пиша много. Затова направих блог, за да мога да пиша на воля. Пак някъде съм чела или чула, че в блогове пишат нереализирани писатели :-). Когато бях на 6-7 години исках да стана писателка :-). Днес мисля, че нямам талант за това, нито че имам кой знае какво да разкажа, че да се хаби хартия за книги и ето ти блог ;-).
Събудих се тази сутрин рано. На изток, няколко облачета позволиха на небето да се разкраси с дреха в нежно оранжево и розово. Тази романтика на утрото отключи ретроспективно настроение. Замислих се за преживените до момента години и наученото през тях.
За живота, учене вече 37 години
Научих, че времето не спира, не чака никого и въпреки това е важно да не препускаме с него. Научих се да търся, въпреки времето своята скорост. В последните 5-6 години започвам да се приближавам до едно подходящо темпо. Установих, че моята удобна скорост е малко по-бавна от амбициите на ума да постига определени цели. Затова искам силно да овладея търпението.
Търпение, не в което стоиш безучастно, а в което се движиш лека-полека и позволяваш на нещата да се развиват постепенно. Вече все по-рядко тропвам с крак: “Искам веднага!”. За много неща е нужно търпение, време и усилие.
Усилие! Разбрах най-накрая, а сега опитвам да науча да го прилагам, че усилието трябва да е умерено и да носи радост. Усилието без радост обезцветява живота.
Това което ме радва
Още се уча – какво е да живееш в радост. Знам обаче кои са някои от нещата, които ме радват неизменно. Радва ме природата. Весели ме характерът на малките деца. Удоволствие са периодите на снимане, пътуванията с най-близкия човек, ученето, писането, оставянето насаме със себе си, преподаването на йога, танците, хубавите книги, вещиците на Тери Пратчет 😉
Радва ме и всичко, за което съм благодарна. Научих за себе си как да разбирам дали наистина съм благодарна за нещо. Лесно е. Представям си какъв би бил животът ми, ако човекът или дейността, или нещата, които ги има сега, никога не са били с мен, или изчезнат внезапно. При тази представа, като през лупа виждам ясно за кое наистина благодаря.
Научих, че няма незаменими хора, но всеки човек е важен. Научих, че противно на това, което дълго бях вярвала за себе си: че съм много общителна, всъщност съм относително затворен човек, особена в среда на непознати. Това правило с всичка сила не важи, когато съм в ролята на учител. Тогава лесно се приближавам до хората, лесно разказвам и се усмихвам без усилие. Не знам защо.
Научих се понякога да не давам акъл на хората. Това е великанско постижение, защото имам склонност да услужвам със съвети твърде щедро 🙂 😉
Научих, че светът не е бял и черен, а с хиляди нюанси помежду бялото и черното. Всяко поставяне на света в рамка, нещо което дълго съм опитвала да направя, ще завършва с неуспех. Няма такава безкрайна рамка и не е необходима.
Какво има още за учене за живота, от живота?
Какво не съм научила за живота, в живота, от живота….мнооого. Това са само трошички от всичкото, което още има да се научава.
- Все още се взимам насериозно – потвърждение е, че пиша подобна статия, че приемам лично лошото настроение на хората и т.н. 🙂 Но понякога гледам с чувство за хумор на тази своя слабост и знам, ще се науча…
- Реагирам бурно и мигновено (нали знаете в приказките казват преброй до двайсе например…) Още не броя, направо изричам или върша някакви неща, това пречи.
- Съжалявам, когато съм сгрешила, а е човешко да се греши. Искам след време да съм по-малко взискателна и да не поставям на дисекция всички грешки.
- Правя от мухата слон в много ситуации. После като погледна направо изглежда комично цялото преувеличение.
- Въображението ме владее, а искам да се науча аз него да владея!
За какво съм благодарна
Благодарна съм за живота си такъв какъвто е с всичките сълзи, предизвикателства, радости. Ценя хората, които са около мен. Благодаря за семейството, приятелите и познатите. По отношение на хората имам късмет, много читави хора ме заобикалят и в близките, и в далечните кръгове.
Благодаря и за новите идеи, които ме навестяват, и ми дават посока за движение. За свободата, моментите на вдъхновение, като настоящия, в който пиша тези редове.
То стана като при връчването на “Оскарите” с тези благодарности :-), но вместо “Оскар”, ще си връча торта днес ;-).
