“Бистрица е едно от най-старите селища в полите на Витоша и Софийското поле, както и най-голямото от всички. Преданието гласи, че когато Софийското поле било езеро, около него имало само три села – Яна, Бояна и старо село Бистрица. Основателки им били 3 сестри – Бистра, Яна и Бояна. Те били царски дъщери и баща им построил за всяка от тях дворец. Избрал най-личните места. Когато царските дъщери се омъжили, слугите им останали да живеят там и така се зародили селата.” bg.wikipedia.org
“Селото е разположено в ниските източни склонове на Витоша, на 23 km южно от центъра на София, по поречието на Железнишката река (Ведена). Надморската височина на Железница е между 900 и 1200 m.” bg.wikipedia.org
1+1 = леко преселение в гората
Понякога и сред природата можеш да се окажеш попаднал в навалица.
Маршрут: Бистрица – Железница, приятна лека пътека. Вие се в по-голямата си част под тунел от дървета, хем красиво, хем сенчесто. Слънчев неделен ден. Двете условия: слънчев неделен ден и лека пътека водят до логичен резултат – навалица.
Пътеката – алея “Галунка”, е лека и достъпна. Някъде я бях срещала под името “пенсионерската алея”. Времето предразполагаше да излезеш сред природата и освен нас, сума още наред беше плъзнал на природа. По горската равна пътечка – народ с деца, народ с велосипеди, народ с бастуни…всякакъв народ и много.
Казах сигурно поне петдесет пъти “добър ден”, “здравейте”…Представете си да вървите по някой оживен столичен тротоар и да поздравявате всеки. Нямам против да се поздравяваме, мил планински обичай е. При множеството, с което се разминавахме и задминавахме днес, обаче ми стана досадно. Не, денят вече не беше така “добър”, както си го представих :-). Но да са здрави хората да ходят на природа.
Решение на задачата “навалица” – вариантите за нас
За нас решението на задачата – как да избегнем навалицата, има два варианта.
1. Хващаме по-труден и ненатоварен маршрут, макар че около София в ден неделя те са по-малко.
2. Посещаваме пътеката Бистрица – Железница в делничен ден. Преди няколко години на един Еньов ден (“Моята разходка на Еньов ден – вълшебствата на природата“) я намерихме леко случайно тази пътека. Беше в делничен ден, ранна утрин и дъждът тъкмо спрял. В този прекрасен ден срещнахме по пътеката само няколко гъбари. Така го запомних маршрута тогава – вълшебен.
Хубавото от цялата ситуация днес беше, че сред целия човекопоток срещнахме няколко познати, които се зарадвахме да видим.
Тази Панорамна алея е доста популярна, както стана ясно, но ако вие не сте чували за нея, информация може да прочетете в сайта: Опознай.бг – Панорамна Алея – “Галунка”.
За други разходки на Витоша:
“Разходка на Витоша в неделя – мисия възможна – до хижа “Кумата”
“Боянски водопад – горски оазис на една ръка разстояние от града”
“Петъчно до Черни връх – впечатления”
“Моята разходка на Еньовден – вълшебствата на природата”
“Витоша, “Златните мостове” – хижа “Еделвайс” – хижа “Звездица””
“От Момина скала до хижа Камен дел”
ДПП Витоша – Туристически маршрути
