Село Крибул – първа спирка от едноседмичното гостуване в Родопите
Селото е в планински район на 825 м. надморска височина. Намира се между гр. Гоце Делчев и село Сатовча. Разположено е на място, което разкрива прекрасни гледки. Улиците са стръмни, подобно на тези във Велико Търново, слизат и се изкачват нагоре надолу от къща до къща.
Къщите в селото са големи, на по два етажа.
Местното население
Жителите са помаци. Сутрин и привечер се чува тихо пеене от малката джамия на селото. Има стари хора, но има и млади, и деца. Животът в селото не е пресъхнал. Децата обаче учат в училището в село Сатовча. До там пътуват с автобус. Петък вечер младежите от Крибул традиционно се събират на дискотека. Всички баби в Крибул, са облечени с цветни шалвари. Носят забрадки и малки герданчета от цветни мъниста. Не посмях да ги питам защо са им тези мънистени герданчета, дали за красота или си имат и друго тайнствено предназначение.
Когато местните заговорят помежду си, не успявам да разбирам, много от това което казват.
Всички в селото се знаят. 🙂
Препитание
В дворовете под навеси на много места се суши тютюн. За беритбата на това растение хората ходят на полето преди изгрев слънце. Ходят и възрастните, но и учениците.
В Крибул има шивашки цех, а малко извън селото място, където обработват скални късове. Правят ги на каменни плочи. Стените на някои постройки в селото бяха направени от такива плочи.
Село Крибул е популярно заради едно скално образувание в местността “Скрибина”, което се счита, че има лечебни сили. На така наречената “Провирачка” се редуват баби, които като жрици изпълняват определени ритуали при скалата преди да пуснат хората да минават от там.
В последната година селото се е променило много, каза едно местно момиче. Напълнило се е с народ от различни краища от страната, пък и извън нея. Търсят лек при скалата “провиралка” и от една баба Юлия, за която много се шумя по медиите тази година.
Както уместно отбеляза същото девойче и тук хората са всякакви има и честни има и мошеници 🙂
Много от миризмите, звуците, картините на село Крибул ме пренасяха в детството, когато ходехме и ние на гости на при баба ми и дядо ми на едно друго село. 🙂
Галерия със снимки от село Крибул, може да намерите тук.
Още статии от това пътешествие:
Уж за три, четири дни, а стана седмица – из Родопите (част 1)
Село Ковачевица, където времето е спряло – из Родопите (част 3)
Град Доспат и язовира – из Родопите (част 4)
Адреналинови разходки – Дяволската екопътека и “Орлово око” – из Родопите (част 5)