Връх Виденица
От село Буйново има пешеходен маршрут до връх Виденица. Селото е на 1410м надморска височина, а връх Виденица, познат също с името Гьозтепе се издига на 1652м. Интересни факти за върха може да прочетете в статия на сайта www.zapadnirodopi.com – “Връх Виденица/ Гьозтепе”
Трудността
В началото маршрутът е лек и чак се чудиш, как такъв път може да те изкачи на връх. Но последните около 3 километра, започва катерене. Това изкачване ми се видя още по-тежко, защото вече бяхме си повървели около 6-7 км и в топлото обувките вече ми пречеха. Последната част до върха е много стръмна.
Пътят към този връх не е много посещаван, особено през делничен ден.
На отиване пътят ни отне около 5 часа, защото направихме малко отклонение до скала наречена “Орфеево сърце”. Камъкът е голям и малко наподобява човешко сърце. В тези пет часа включвам също и времето за снимки и почивки.
На слизане взехме разстоянието доста по-бързо, за около 3 часа.
Приложение, което имам на телефона показа, че сме изминали 30км. Дори и данните да са приблизителни, за мен това си е личен рекорд.
Денивелацията, която отчете е равна на 129 етажа.
Маркировката
Маркировката от селото е ясна, следваш колчетата оцветени в бяло и черно или на места жълто и черно. Тук-там виждахме и маркировка по дървета и камъни в бяло и червено. Последната отсечка на изкачването, намерихме така, с тази маркировка в бяло и червено.
Панорамните гледки
Казва се, че от този връх виждаш хълмове в Гърция и дори при ясно време, много рано сутрин по изгрев, може да се види Бяло море. Морето не го видяхме, защото ние стигнахме върха към 15:00 ч.
Какво се вижда от Виденица беше написано с химикал на един лист А4, поставен на табло горе на върха, но това не помогна да разберем ясно кое кое е. Разпознахме връх “Св. Илия” и площадката “Орлово око”. Видяхме и няколко от селата покрай, които минавахме предните дни: с. Ягодина, с. Борино и др.
На върха има пейки. От едната страна при пейката гледаща към “Орлово Око” духаше силен вятър и стоях облечена с яке. От другата страна при пейката, на която седиш с лице към Гърция, припичаше силно следобедно слънце.
Водата
Чешми се появиха като започна стръмното, но след опита с липса на вода при качването до “Орлово око” сега бях подготвена.
Маршрутът минава край едно езеро, което има по-скоро вид на блато.
На информационно табло близо до езерото прочетохме, че някъде под върха имало и чешма с лечебна вода. Минахме покрай три чешми, едната от които – пресъхнала, не разбрахме коя от тях е лечебната.
Диви животни
Край блатното езеро табелата информираше, че в местността е възможно да видим диви животни. След тази табела, през цялото време, в ума ми се прокрадваха мисли за диви глигани и мечки. Не си мислех за сладки катерички, зайчета, сърнички, а за глигани и мечки. 🙂 Поне десет пъти се чух на ум да повтарям: “Който го е страх от мечки, да не ходи в гората”.
Дивият свят ми е толкова непознат, че предизвиква тревожност.
В гората видяхме огромна птица. Излетя из между дърветата. Предположихме, че може да е орел. Много беше впечатляваща, но не успях да снимам.
Заключение
В началото, докато все още с бодра крачка вървяхме по широкия коларски път над село Буйново, си мислех: “Ей Ком-Емине, чакай ме идвам”. На връщане, вече въздишах: “Не е шега тази работа. “Ком-Емине” май не е лъжица за моята уста”.
Снимки от пътя до връх Виденица може да видите в галерията тук.
Още статии от това пътешествие:
Уж за три, четири дни, а стана седмица – из Родопите (част 1)
Село Крибул, едно живо село – из Родопите (част 2)
Село Ковачевица, където времето е спряло – из Родопите (част 3)
Град Доспат и язовира – из Родопите (част 4)
Адреналинови разходки – Дяволския мост и “Орлово око” – из Родопите (част 5)
