Към Черни връх – хем да е мързеливо, хем не съвсем
Черни връх е висок (2292 м), но не е труден за катерене през лятото, ако си избереш лека мързелива пътека. Отдавна не се бях качвала. През зимата сигурно е различно, не съм ходила до там. Идващата зима може би…
През петъчния августовски ден подходихме мързеливо – с кола до Алеко.
Закусихме на пейка до голямата чешма пред хижата и тръгнахме по стръмното право нагоре зад чешмата. Пътеката, докато се изкачим до по-равното било направо ми взе силата.
После силата започна да се възвръща, а се оказа и че по пистата нагоре, това си е прекият път.
Като стигнеш до основния широк път вече няма зор, там полека лека се катериш, с мярка е стръмнината, не се задъхваш вече.
Гледките по пътя към Черни връх
Пътят е красив. Редуват се жълти цветя, магарешки бодили, скали, клекове, тук-там диви теменужки…Гледката към София, която се разкриваше като поглеждах назад, обаче не ми хареса.
Градът беше покрит с една розово-сива мъгла, която предполагам е смок. Много ясно личеше разликата във въздуха. Над мъглата – небето синьо, кристално чисто.
Като стигнахме на върха опънахме одеяло на поляната и се излегнахме.
Планинското слънце
Съобразително си бях взела слънцезащитен крем, но несъобразително си намазах само лицето и ръцете. Резултатът беше, че се прибрах с “червени чорапи” до коленете. Слънцето в планината е много силно. Всеки, който ѝ ходи често на гости вероятно го знае. Е вече и аз знам 🙂
Туристите
Горе има няколко купчини със скали, които си имат и специфично предназначение в модерни времена, не знам как е било преди. На скалите туристите се покатерват, разперват ръце сякаш ще литнат или развяват българското знаме и се запечатват от някой снимащ или се самоснимат.
Постояхме доста време и народ се извървя. На мен винаги ми е любопитно да гледам хората. Наблюдавах ги от време на време. Разделих ги на две групи: тези дето идват само понякога и затова се снимат, да се знае, че са дошли и другите, които идваха по сами и явно редовни посетители. Вторите не си правеха фото портрети, а съзерцаваха далечните склонове и гледки.
Да не се обиди някой и аз не съм от редовните посетители :-), но ме домързя да се кача на скалите да се снимам иначе щях. 😉
Полезно
Полезно е може би да се спомене, че хижата работеше. Хора излизаха с чинии с лещена чорба и други неща за хапване.
На слизане решихме да обиколим по-полегатата пътека покрай Голи връх.
Пътеката е лека приятна. През по-голямата си част няма сянка. Излиза долу покрай хижа Алеко.
Ако човек не обича най-много да катери, това е по-добрият вариант, вместо косото изкачване по пистата.
От Алеко пак в колата и обратно в розово-сивия смок.
Галерия
От Алеко до Черни връх август 2019
За други разходки на Витоша:
“Януарско, планинарско – към Черни връх”
“Разходка на Витоша в неделя – мисия възможна – до хижа “Кумата”
“Боянски водопад – горски оазис на една ръка разстояние от града”
“Неделна навалица по Панорамната пътеката от Бистрица до Железница – Алея “Галунка””
“Моята разходка на Еньовден – вълшебствата на природата”
“Витоша, “Златните мостове” – хижа “Еделвайс” – хижа “Звездица””
