Късметът, вие как гледате на него? Какво според вас е късмет?
Смятате ли че едни хора имат повече късмет, други по-малко?
Аз гледам на късмета като нестихващ поток от възможности, които текат към всяко същество.
В живота, късметът не е един, за да свърши щом някой го грабне. Той не се изчерпва. Ситуациите, обаче много често се опират до това дали ще се протегнем да си вземем от него или просто ще погледнем и отминем?
Виждам монета
Пътувам в маршрутка. В маршрутката често възникват ситуации предизвикващи размисъл 🙂
На пода до една от седалките блести от слънцето монета от една стотинка. Виждам я, но не я взимам. Може да е на някой, който седи наблизо. Не питам никого: “Ваша ли е?” Част от ума ми коментира: “Какво толкова, това е само една стотинка, незначителна като стойност.” Поглеждам през прозореца и забравям монетата.
След малко се качва мъж на средна възраст. Вижда стотинката, протяга се и я взима, знам защо. Стойността на лъскавата монета се крие във вярването, че човек не трябва да подминава късмета. Монетата е късметът. Тя е приятелско намигане от вселената.
Животът е поле посято с късмети
Продължавам да мисля.
В живота, късметът не е един, той не се изчерпва. Ситуациите, обаче много често се опират до това дали ще се протегнем да си вземем от него или просто ще погледнем и отминем?
Животът е поле посято с възможности, които подминаваме. Не протягаме ръка да вземем шанса, защото ни се струва, че не си заслужават усилието; или пък защото смятаме, че принадлежи на друг, но не питаме наистина ли е така; а в някои случаи защото се притесняваме какво ще кажат хората…
Много пъти виждаме “монета”, но избираме да я подминем. Вие правите ли го?
Помислете колко пъти сте отхвърляли предложения, възможности, шансове. Защо сте постъпили именно така, коя е била вътрешната причина?
От съжаление за пропуснатото няма смисъл. “Монети” по пътя ще продължат да изскачат, но дали ние ще бъдем активни при следваща среща с късмета или отново пасивно ще го подминем.
Събирам монетки, лъскави и мърляви, всякакви. По скоро ги взимам от земята и им осигурявам дом – една глинена паничка. Наскоро прочетох, че думата “късмет” не била хубава дума, имала значение за нещо дяволско и лошо, много се натъжих. Харесвам си думичката късмет и обичам да събирам разпилените “монети” по земята.