“Помниш ли като бяхме в Аспровалта…”
Има неща, които са специфични за дадено място. Гледки, мигове, случки, които оставят следа, памет. Тях взимаме със себе си като сувенири, които занасяме у дома. После си ги спомняме и си ги преразказваме.
Котешки следи
Още първия ден забелязах отпечатъците от котешки лапи по цимента на вътрешния паркинг. Тези следи съвсем естествено стоят там, защото почти на всяка улица и край всеки двор, или в него се разкарва по някоя писана. Когато не се разхождат, стоят примижали под сенките…Напомнят ми за котките в детството от моите лета при баба.
Мъжка седянка на закуска
На втория ден си направих първата ранна сутрешна разходка из уличките на Аспровалта. Тогава на една улиците видях закусвалнята със старците. Събираха се всяка сутрин там. На всички маси (шест седем на брой) насядали мъже с посребрени и побелели коси, пийват напитки, поръчват закуски, обсъждат разни теми на гръцки и запят минувачите.
В тази закусвалня продаваха и хляб, няколко пъти си купихме. Беше много вкусен.
Лели на скутери
Сред местните забележителности включвам и гръцките лели, на възраст около шейсетте. Препускат със скутери из уличките сутрин по техни си дела. У нас такава гледка не съм срещала, затова ме впечатли.
Баланс на шапки
Част от колорита на Аспровалта, за който ще се сещаме, е един индиец или пакистанец. Той беше от тези търговците, дето минават по плажа.
В България минават с царевица, тук тъмнокожи младежи предлагат на плажуващите слънчеви очила, селфи стикове, гердани, дамски кожени чанти, часовници, чадъри за дъжд, дрехи всякакви, кожени колани, шапки…Две азитаки минаваха с една картинка с чакрите и меридианите и предлагаха масаж. Една мулатка, пък – изработване на плитки на косите, там на място под плажния чадър на клиента.
Но да се върна на индиеца или пакистанеца. Той слушаше на колонка индийска поп музика и носеше на главата си около двайсет-трийсет шапки една върху друга. Дори, когато беше ветровито се справяше отлично с баланса на шапките. Колоритно присъствие…Напомни ни за Индия.
Няколко случки, направиха ваканцията ни разнообразна.
Имам позната, която ми е споделяла, как често отива на стадион “Раковски”, да тича там. Когато ходи носи със себе си чувал и почиства отпадъците: захвърлени опаковки от храни, бирени кутии….Този неин разказ ме провокира да действам в описаната до-долу ситуация.
Почистване на плажа
Подозирам, че може да прозвучи като изтъкване следващата случка. Като я разказвам не ми е това цел. По-скоро ми се иска да провокира някой друг, при подобна ситуация и той някой друг и така да стане вълна от хора, на които им пука.
Сутринта в понеделник духаше много силен вятър, докато плажувахме от време на време виждахме как найлонови торбички долетяват отнякъде и морето ги поглъща.
Следобадя отидохме на друго място на плаж. Широко, дълго и празно пространство с хубав мек пясък, но брегът обсипан с найлони. Много ми стана тъжно и възмутително.
Морето беше върнало найлоните на брега и по-добре. Там сред найлоните на плажа, бяха изпънали кърпи разни хора.
Сетих се за моята позната и предложих на Влади и ние да останем, но да почистим. Той се съгласи. Започнахме да събираме найлоновите торби изхвърлени от морето обратно при хората, откъдето бяха дошли.
Това, което искрено ме зарадва и се надявах, че ще се случи, беше да се включат и други хора. Да плажуват, дойде групичка сърби, но преди да се настанят, се присъединиха към оборката. Пък аз се разчуствах, че някои хора ги е грижа…
При налягалите сред найлоните не отидохме. Стори ми се неуместно да им обикалям около кърпите. А те не се трогваха и останаха да се наслаждават всред боклука около тях.
Почистихме и нагоре, близо до пътя, защото вятърът и тези отпадъци щеше да издуха към водата.
Събрахме няколко големи купчини. Този ден сериозно се замислих, колко ненужно взимам самата аз торбички от хипермаркетите. Тук в Гърция все още ги дават безплатно. Дядо ми едно време пазаруваше с една платнена мрежа. Защо и аз да не мога?
Ромска баня
Събота следобед на плажа се появи групичка от две възрастни доста едри ромки, с тях сурия деца и малко бяло куче. Децата – на възраст между 5-8г.
Ромките не се съблякоха по бански. Направо с дрехите се хвърлиха в морето. Децата някои свалиха дрехите, захвърлиха ги на купчина на пясъка. Други, по примера на жените, с панталони и блузи също се метнаха във водата. Кучето остана брега и не спря да лае тревожно и уплашено, от развълнуваното море.
Такава небивала радост при къпане в морето не бях виждала никога. Смях се с глас. Двете ромки като странни китове се мятаха сред вълните, а около тях цвърчаха децата. Няма как да преразкажеш напълно тяхната диво веселие, напомнящо животни, които си играят с водата. Гледах ги и се питах как ли живеят в ежедневния живот тези хора? След около половин час, ромките излязоха от водата и оставиха децата сами. Надали някоя западна майка би оставила детето си само да се къпе в морето, без надзор, но те не се притесняваха ни най-малко.
Сред шарките на чергата от спомени остават и други: сешоарът, с който се раздухва жарта, за да се пече по-бързо царевицата; русалките на плажа, които се радваха на правене на селфита; рибарите с въдиците по брега, които изпъваха кордата привечер; пълната луна…и т.н.
Другите статии за почивката в Аспровалта:
“На почивка като на почивка, морска ваканция в Аспровалта”
“Ваканция в Аспровалта с престой в “Гатос – студия и апартаменти””
“Разходки в околността на Аспровалта – езерото Волви, Нимфопетра и Ставрос”
