Имало едно време две мравки и двете били работливи, защото това им е природа на мравките. Едната мравка обаче била щастлива и спокойна, другата напрегната и винаги се щурала с безпокойство насам-натам.
В уютна къщичка сред тревите, близо до мравуняка живеели семейство калинки. Едни ден малкото дете калинче, запитало своя баща, голямата червена калинка със седем черни точки:
“Тате, защото тези мравки уж живеят еднакво, пък едната е доволна, а другата все напрегната и почти не се усмихва. Какво има едната повече от другата?”
Татко Калинка, се усмихнал, защото одобрявал този интерес на своето дете към околния свят и порядки.
“Ще ти разкажа” – отговорил таткото.
Мравката, която искала да бъде забелязана
“Преди време едната мравка се събудила с желание да бъде забелязана. Тя се родила като мравка работничка сред множество други, а много искала да е нещо повече. Мечтаела си останалите мравки работнички като я видят да възкликват с възхищение: “Ето я, тя е специална!”
След известно чудене какво да направи, за да постигне това измислила следното: нарекла себе си – мравка “Помагачка”.
На всички започнала да разказва за своята дейност и постижения. Подробно и неуморно споделяла как помага на другите мравки и мравуняка…Колкото повече познати и непознати ахкали, толкова повече мравката, обаче усещала, че трябва да работи по-усърдно, за да оправдае новопридобитата титлата “Помагачка”.
След време започнала да се събужда с напрегнати мисли какво да направи, за да не би някой да си каже, че вече не е добра “Помагачка”. Всяко утро отделяла време в планове как да отговори на очакванията на останалите.
Титлата “Помагачка”, която сама си поставила, започнала да захлупва радостта на мравката. “Помагачка” било звание, което ѝ носело повече напрежение, отколкото удовлетвореност.
Свободната мравка
Другата мравка следвала природата си – работела, но правела нещата без да се изтъква. Никой нищо не я наричал. Всяка сутрин тя ставала, за да свърши само толкова, колкото ще успее в зависимост от климатичните условия и другите неочаквани предизвикателства на деня. Върху нейното малко мравешко телце не тежели изискванията на етикетите.
Тази мравка живеела свободна и това я правело щастлива.
Затова Калинке, едната мравка е радостна и усмихната, а другата винаги напрегната и се щура тревожно насам-натам.”
