Размисли от деня

Неосъществените желания, има ли смисъл в тях?

Неосъществените желания, има ли смисъл в тях? Сигурно и вие сте се питали поне веднъж този въпрос. Защо не винаги получаваме онова, което искаме?

Опростено обяснение на принципите в живота

Знам, че за много хора, особено за по-прагматичните, практичните, скептичните споделеното по-долу ще звучи напудрено и нагласено. Може би дори с плиткостта на съвременните ню ейдж тенденции към опростено обяснение на принципите в живота.

Аз самата съм от тези хора – съмняващ се, преценяващ, недоверчив…

Е да, обаче самият живот понякога ти навира уроци в лицето, които не можеш да подминеш.

Спонтанна ретроспекция върху неосъществените желания

Тази сутрин се сетих какво правех миналата година по това време. Обичам хипотетично да разглеждам вариациите на своя живот и си помислих: “Какво щях да правя, ако се беше осъществило едно мое силно желание?”

Незнам какво, но нямаше да правя това, което правя днес, това е повече от сигурно. Оказа се, че животът ме е довел до място, което сама не бях си представяла. Неосъществените желания понякога са предрешени водачи водещи ни към неочаквани, неподозирани нови посоки.

Миналата година имах едно силно желание, ама много силно. Беше ми станало фикс идея и бях много разочарована, и ядосана, че не се осъществяваше. Правех неимоверни усилия и в устрема да достигна това желание, губех радостта си от всичко.

В настоящия момент, дванайсет месеца по-късно, се занимавам с нещо, което нямаше да ми хрумна да започна, ако ми беше доставено желанието – “поръчката до вселената” от миналата година.

Това, което правя сега ми носи радост, вдъхновява ме, осмисля една нова пътека, която нямаше да познавам.

Като се затвори една врата, се отваря друга – клише, ама вярно

В мен възникна радост от тази мъдрост на живота. Понякога като не ни се даде желаното, то е за да получим друго, от което може би се нуждаем повече, за да реализираме неща, за които не сме и предполагали.

Ако някой миналата година ми беше казал, че това, което искам няма да стане, за да се отвори възможност за другото нещо, щях да се ядосам като дете: “Не искам друго, искам това и то сега!”

Така по детски се тръшкаме за всичко, защото нямаме поглед над по-голямата картина. По-големият замисъл по-често е скрит за нас. Разкрива се, когато му дойде времето. Всяко нещо, което се случва или не се случва ни води в правилна посока.

Има особена мъдрост в потока на живота!

Пак по темата за отворените и затворените врати, но в друга посока:

Трудностите – действителни пречки или предрешени благословии

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.