Снимане от тъмно – до тъмно
София – Сараево: около 650км с автобус и 12 часа път с чакането по границите.
За екскурзията до Босненските пирамиди, трябваше да сме в 6:00 на Централна гара. Проверихме градския транспорт и в 5 без 5 бяхме на спирката, чакащи първия автобус за деня. Беше тъмно, но на спирката вече имаше хора. Поиграх си малко с режимите за снимане на тъмно и автобусът дойде.
Точно в 6:00 потеглихме от Централна гара.
Пътят мина бавно. На сръбската граница чакахме около 40 минути, някой каза, че това дори било бързо.
Пейзажът по пътя
В Сърбия пейзажът беше красив. Хората обработват земята. В равнинните части се редуваха карета от тъкмо поникнали посеви и все още черна разорана земя. Сезонът сега е с най-хубавото зелено. Любувах се на неизброимите нюанси на този цвят…и снимах. Упражнявах режима за снимане от движение, но с качеството на снимките не сполучих.
Като навлязохме в западна Сърбия релефът се смени с планински. Мушкахме се под тунели и следвахме пътя, който се вие между величествени хълмове. Интересни ми бяха някои тунели, на които стените откъм реката бяха изрязани като арки и от там влизаше дневна светлина и късчета гледки.
Първата забележителност, която щяхме да посетим беше Дървеният град, построен в местността Мокра гора. Дървеният град е проект изпълнен по инициатива и с финансовата подкрепа на режисьора Емир Кустурица.
Природата на това място беше прекрасна. Хълм след хълм се наредили и надничат един през друг към теб. Тук-там къщи се гушат сред цъфнали дръвчета и парченца обработена земя. Просторно, светло, свободно.
Дървен град – град с входна такса
Самият Дървен град е туристическа атракция.
Атракция може да е, но на мен не ми остави някакво особено чувство. Хубави дървени къщички, хубави дървени пътечки, оградки…и хора, които се мотаят нагоре-надолу из дървените улички и снимат. И аз снимах, за да се упражнявам. Но трудно се снима препускайки. Уж имахме фотопауза, ама тя влизаше в рамките на един час – разглеждане и обяд. Оказа се трудна задача съчетанието и на двете. Комично се получи – една хапка хлебец и докато преглъщам фокусирам нещо наоколо. Нито яденето като ядене, нито снимането като снимане. 🙂
На мини площадче при главната дървена улица, близо до входа на този дървен град, е изграден дървена църква. Наречена е на Свети Сава, сърбите много го почитали, прочетох после. На същото площадче до църквата е паркирана една лъскава черна волга, от онези по-старите. По диагонал пък са спрели под една цъфнала овошка трабант.
С усещане за декори на филм
Дървен град – любопитен проект, вложен е замисъл. Улиците имаха имена и на някои от стените на къщите портрети на личности, на които Кустурица се възхищавал: запомних Бранислав Нушич, Марадона,… другите забравих.
Като цяло обаче дървеният град нямаше истинска душа. Селището, добре подредено, ми се стори като декор за филм. Или като нова мебел, която все още не заживяла в симбиоза с останалите неща в стаята. На външност интересно място, но без вътрешен пълнеж, който да ме накара да запомня и да искам да видя отново.
След потеглянето оттам в автобуса ни четоха информация как Емир Костурица бил идвал да снима някакъв филм в местността. Влюбил се в нея и решил да построи своя град, за да оживи района. Споменаха ни и за теснолинейка (Шарганска осмица) , която преминава край Мокра гора. Представям си, че е изключително приятно да се движиш с нея в тази живописна местност.
След Дървения град постояхме на границата с Босна и Херцеговина около час и малко.
По пътя с река Дрина
След границата пътят продължи да се вие следвайки дефилето на река Дрина, “гранична река между Босна и Херцеговина и Сърбия. Дължината ѝ е 329 км” (bg.wekepedia), цвета – красив тюркоаз. Минахме край Вишеград, където Кустурица, пак е оставил следа с изграждането на Андричград или познат още като Камен град. Него посетихме последния ден.
В Сараево влязохме по светло, но докато стигнем хотела, който се оказа на другия край на града, се стъмни.
Още за пътуването до Босна и Херцеговина:
“Босненските пирамиди – пирамиди ли са? Не са ли? Ден 2 – пирамида на Слънцето”
“Обиколка на Сараево с местен екскурзовод – Ден 2 – продължение”
