Лекция на тема: “За образованието в Дания”
Имах удоволствието да присъствам на вдъхновяваща и обогатяваща лекция. Тя беше колкото за алтернативното образование, толкова и за алтернативното разбиране за мястото на индивидуалното в обществото.
Лекцията като събитие беше организирана от една приятелка. Гост лекторът Гаяне Минасян мога да опиша като човек, който и избрал да действа, да търси случването промяна, а не само да мърмори, за липсата ѝ.
Как попаднах на лекцията? Доверих се. Темата беше интересна за мен, защото работя с деца и ме вълнуват различните позитивни световни практики. За свободата на образователната система в Дания бях чувала и преди, но малко.
Обмислях дали да отида на събитието. Реших, че ще го направя, когато моята приятелка ми каза, че миналата година е слушала лекторката и е останала толкова силно впечатлена, че я е намерила и поканила за ново събитие. Доверих се на това мнение, защото то дойде от човек, който знам че умее да вижда ценното.
Трудно мога да обобщя цялата двучасова лекция, затова ще споделя само няколко основни неща, които ме развълнуваха. Ако и на вас ви стане интересно, може да си потърсите книгата на Гаяне Минасян – “Естествено учене” или да следите за събития с Гаяне на http://nmr.bg.
Разумът впряга мисълта
В книгата, за която споменавам, авторката пише:
“Какво ти говори страхът? Той ти говори какво е невъзможно. Много хора бъркат този глас, с гласа на разума. Ала разликата между него и страха е следната: страхът сковава мисълта. Защото ти крещи, че “няма смисъл да опитваш”, че “това е невъзможно”. Разумът обаче впряга мисълта; той не чака смисъл, а го създава.“
Като се запознае с идеите на свободното образование, човек първосигнално би коментирал: “да хубаво е, но там обществото е различно, там хората са дорасли, тук средата не би го позволила…” и т.н.
Какво може да се направи, чудех се и аз, и си отговорих – да започнем от себе си. Промяната винаги идва първо от нас. Затова споделям, някои от принципите, за които чух вчера, защото според мен те не се отнасят само за учебната среда или за образованието, а за отношенията в живота като цяло.
Да разкажа, за това, което чух е “смисленото”, което моят разум създава, защото знам, че има хора, които ще го разберат и обмислят. Тази статия е част от опита на разума да намери “как”. Как може нещо да се промени в посока на порастване?
Болестта на уеднаквяването
И преди съм чела, коментирала, мислила по темата, че всеки човек е уникален, но не съм ѝ отделяла задълбочено изследване. Не съм отделяла време за питане: вярно ли е, че всеки е напълно различен; какъв е смисълът в това за хората; какво означава това своеобразие на индивида и има ли то почва у нас?
У нас, а и в много други общества хората усилено се опитват да бъдат вкарани в калъп. Ние самите често искаме доброволно да влезем в калъпа, да станем като всички. Защо? Защото повечето хора имат потребност да бъдат приети, да участват в обществото. Това общество обаче е създало едно крива ценностна система, която приема само познатото, еднаквото, същото. Човекът трябва да избира или да се примири с претопяването на неговото своеобразие, за да влезе в общото, или да остане себе си, но сам. Хората се страхуват от различното, подхождат резервирано, липсва стремеж да се строи мост до него.
Примери от разказа на Гаяне Минасян:
Избор
Свободните училища в Дания могат да са от най-различен тип – зависи от предпочитанията на родителите, които са ги основали. В някои от тях всяко дете може само избира какви предмети да учи (това са т.нар. демократични училища, каквито има не само в Дания). От избраните предмети – в някои се справя отлично, в други не. Заради свободата да изразяваш себе си такъв какъвто си и приемането на другите на твоята индивидуалност, става така, че няма абсолютни първенци във всичко. Не съществува моделът на отличниците и слабите ученици. Всички деца са еднакво добри, просто постиженията са им в различни посоки: някой е добър в математика, друг в разказването на приказки, трети в изобретяването и т.н.
Няма задължителни оценки, нито базиран на съдържание общ образователен минимум – образователният стандарт е базиран на умения
Интересното е, че дори сега когато го пиша си представям много хора, които поклащат глава казвайки: “е да това всеки го знае, че не може да си еднакво добър във всичко, какво ново има в това?” Новото е че там, в свободните училища в Дания не е задължително да има оценки като тук. Оценката изисква от теб, за да чувстваш, че си постигнал добър резултат, да имаш отличен по всеки предмет. Първият официален изпит е в 9 клас – но и той не е задължителен. Децата могат да получат и кандидатстват с портфолио (не знам коя е българската дума за това). То съдържа всички постижение и характерни силни качества и умения на детето. Няма две еднакви деца и всяко е ценно и специално.
За да се постигне изява на тези специфични склонности на детето, в училище има много по-богат спектър от предмети, от които то може да избира.
Уважение към различната гледна точка
Децата се възпитават, не да гонят уеднаквяване, а да развият у себе си уважение. Всеки има своя различност и в това няма нищо лошо, така светът е пъстър. Стремежът е хората да се научат да живеят заедно, макар че са различни. Според мен тази стъпка е много важна, но няма да как бъде постигната, ако преди това възрастните не са се научили.
Свободата на учителя да бъде творец и също да изразява индивидуалните си интереси
Учителите освен своите основни предмети, могат да преподават и развиват тема по свой избор. Ако се запишат достатъчно деца, заниманията се провеждат. Така всеки учител преподава нещо за света, в което сам той е намерил голямо вдъхновение и с това вдъхновение го предава на децата. Пак индивидуалното, богатството на своеобразното е водещият мотив.
Имаше и още прекрасни примери по темата как се създават условия за развиване на индивидуалното у всяко дете. Примери за отношението на внимание към неговите естествени склонности и интереси.
И още много теми, които вълнуват
В лекцията си Гаяне Минасян, засегна и други въпроси, които вълнуват: дисциплината, доверието в детето, ролята на родителите в образованието, природата като част от обучителната среда.
Беше много интересно да се чуе, че има хора, които са постигнали определени успехи във възпитанието и образованието на децатa и чрез тях в обществото, с един похват, който ние често загърбваме, а именно свободата.
Книгата на Гаяне Минасян е доста изчерпателна по темата, затова преминете към нея, ако ви е станало любопитно.