От Тюленово маршрутът ни водеше към нос Калиакра.
Калиакра – “красивият нос”
Калиакра идвало от гръцки и означава “красивият нос”. Носът беше обгърнат в мъгла. От една страна тя ни пречеше да придобием цялостна представа за носа. От друга страна мъглата беше създала една особена мистичност, която ни позволи сами да си измислим как изглежда мястото.
Когато мъглата се разреждаше, успявахме да видим дълбоки урви, които слизаха стръмно надолу до морето. Намерих информация, че скалните брегове на Калиакра са “Величествено издигнати на 70 метра над морето”
Мистичната крепост
Крепостната порта, през която минахме беше обгърната тайнствено в сива облачна пелерина. Приличаше на декор за някой филм с магия и мистични същества.
Когато пристигнахме на носа нямаше много хора. Предполагам обаче, че в слънчев ден там жужи множество, което напълно променя атмосферата. Затова благодарих за мъглата. Почти под всяка статия написах, но и тук ще кажа: “пак ще дойдем”. Впечатли ме мястото и ми се иска да доведем приятели и те да го видят.
Единственото, за което съжалихме е, че чухме закачливите гласове на делфини, но не можахме да ги видим. Бях прочела, че те често посещават носа. Спряхме и зачакахме малко мъглата да изтънее, да ни позволи да надникнем през нейната завеса към морето. Много искахме да видим делфините, но…някой друг път.
Носът се обхожда пеша. Той е място с богати археологични разкопки. “Носът е вдаден на 2 км навътре в морето и наподобява полуостров, представлява природен и археологически резерват” (bg.wikipedia)
Шум в тишината
Като тръгнахме обратно към паркинга, където бяхме оставили колата, стана шумно. Бяха пристигнали няколко коли с младежи 20-25годишни. Те говореха и се смееха силно, да не би някой да пропусне тяхното присъствие. Добре, че ги предварихме и разходката ни премина спокойно.
Във врявата, която хората създават как успяват да чуят тишината на вековете, как долавят тайнственото великолепие?
Може би човек така е привикнал, станал е зависим от шума, че не умее да пребивава в тишина и изпълва пространството със собствен шум…
Към Каварна и Варна
Продължихме към Каварна. Само след няколко километра мъглата напълно се вдигна и пътят се ширна пред нас – слънчев, ясен.
От дясно на пътя, ни съпровождаше цяло поле вятърни електроцентрали. Опитах да ги преброя, може би бяха повече от сто. Някои в далечината, други наредени съвсем до пътя. Спряхме до една. Висока, внушителна, а шума, който създава е страховит. На мен, защото обичам и чета приказки ми заприлича на дъха на някой заспал великан, хем безопасен, хем не напълно. Как ли успяват птиците да споделят полето с тези великани, които непрестанно движат своите перки…
Стигнахме Каварна, докато влизахме в града Влади ми разказваше за предходния кмет на града. Той бил много мотивиран да развива града. Организирал концерти с международни и български звезди, много фестивали и по негово време е ремонтиран и спретнат футболният стадион. Сега стадионът се използва от Черно море – Варна, за техните домакински мачове.
Докато Влади ми разказваше по пътя, видяхме няколко панелни блока, страните им бяха нарисувани. Рисунките – изображения в цял ръст на популярни музиканти.
Впечатленията от самия град вече ми избледняха, затова нямам какво да разкажа. Става ясно, че трябва да се пише, докато е прясно.
Варна
Варна я пресякохме пешеходно през центъра. Обичам много атмосферата на Варна – един от любимите градове. Хапнахме в заведение (Trops food), за което споменавам, защото харесахме. Беше с готова кухня, типично български ястия и много добре приготвени. Помещението беше свежо оцветено и чисто. Освен, че е вкусно, се извървяваха и много хора. Това за мен е знак, че се тачи и че храната е прясна, не застоява. Цените бяха съвсем сносни. Не на последно място, не губиш време, защото заведението е на самообслужване.
Оказа се, че го има и в София, но не съм пробвала тези клонове.
Тръгнахме от Варна по тъмно. Имахме усещане, че сме обикаляли цяла седмица. Натрупаха се толкова много впечатления за кратко време.
Статии за всички дестинации от пътуването:
Мартенско пътуване (част 1) – Промяна на плановете
Познати непознати места, Русе (част 3)
Сутрешна разходка край Дунав. Русе ден втори. Мартенско пътуване (част 4)
Тутракан, приказката на рибарите (част 5)
Отбиване до резерват “Сребърна”(част 6)
Кратка спирка в Силистра, хапване и равносметка, че не остана време да разгледаме (част 7)
Дуранкулашко езеро (част 8)
Крапец, Шабла и Шабленска тузла (част 9)
Старият фар в Шабла и скалният бряг на Тюленово (част 10)
Мистичният нос Калиакра (част 11 – последна)
