Крапец, Шабла и Шабленска тузла - Мартенско пътуване (част 9)

До село Крапец стигнахме по дълъг прав път, с дървета от двете страни. Много харесвам такива естествени тунели, през които преминава пътят. Отвъд дърветата се ширеха просторни поля.

Морето, което остава в сърцето

Минахме през селото и от там излязохме на улица, която ни отведе до бряг с лодки и рибари. Рибарите си се занимаваха с техни си неща, а над брега, където стояха лодките цели ята от гларуси се рееха с вятъра.

Никога не бях виждала толкова много вкупом. Вятърът беше силен, а небето посивяло. Много се впечатлих от тази живописна картина – Крапец в очакване на буря.

Отидохме и до същинския плаж. На него имаше още една двойка и сам мъж, които се разхождаха притихнали. Изглеждаха ми като герои в някой роман.

Плажът на Крапец е все още див и прекрасен.

На пясъка морето беше изхвърлило много миди и рапани. Събирах рапани възхитена. Слагах ги по джобовете, държах ги в шепите и се радвах като дете намерило пакет с бонбони. От събиране на рапани, не направих много снимки на морето.

Морето беше прекрасно, бурно, непокорно и сега като си го спомня ми става свободно в душата.

Бурята в Крапец, не дочакахме,… ако и имало такава. Потеглихме към Шабла.

Центърът на Шабла

Спряхме в центъра да погледнем площада и близките улици.

Сградата на читалището беше реиновирана. Шабленското Народно читалище “Зора” е основано през 1894г. Днес развива активна дейност в различни посоки. Лично мен ме изненада, че си имат и курс по йога. 🙂

Любопитно ми се стори как изглеждаше сградата на общината.

Едното ѝ лице беше напълно ремонтирано: нова дограма, изолация, свежа боя на стените. То гледаше към площада. Другото – там където спряхме – беше със счупени прозорци, ръжда, и падаща мазилка. Действителност с две лица.

Предполагам през лятото е много живо място.

Шабленските езера

От там подхванахме първо към Шабленското езеро. Областта на езерото също е защитена зона. Шабленското езеро всъщност е име, с което понякога се обобщават двете езера, Шабленско и Езерцко. Те са свързани помежду си с изкуствен канал. Двете крайбрежни езера са тип лиман образувани са при запушване на речни устия.

Към езерната част има два пътя: през село Езерец и през Шабла. Ние избрахме втория, но той ни отведе до “заключен дом”. Имаше ограда и заключена порта, която затваряше пътя, който според картата достига до бреговете на Шабленското езеро.

Съвсем наблизо успяхме да видим Шабленската тузла. Калта от тузлата край Шабла имала много лечебни свойства. За разлика от Шабленско и Езерецко езеро, тузлата е солено езеро, тип лагуна.

Сега като чета за богатството на тяхната флора и фауна, така се вдъхновявам. Иска ми се да видя този свят през очите на някой, който го познава.

Когато сме пътували с автобусни екскурзии, най-интересни са ми били обиколките с местен екскурзовод.
При посещение на природен парк биологът, зоологът, орнитологът – ще е местният гид, на който най-много бих се зарадвала. Следващата спирка беше Старият фар.