Когато пристигнахме в град Силистра, спряхме при Дунавската градина. Оказва се, че този крайбрежен парк е много стар. Според някои източници е създаден преди 100-150 години. На няколко места прочетох, че за неговото изграждане се споменавало във вестник “Дунав” през 1870г.
Пушенето на закрито – общоприето
От едната страна на парка има търговски център на няколко етажа. Влязохме в него да потърсим нещо за ядене. Минахме транзит през етажите, за да стигнем до най-горния. На улицата имаше реклама за хапване на този етаж. Оказа се, че в заведението там, пушенето на закрито беше общоприета норма и затова се отказахме да сядаме.
На най-долния етаж, от супермаркета си взехме солети и вафли да имаме за всеки случай, ако не попаднем на нещо по-добро.
Вече бях изморена и гладна и сега забелязвам, че в това състояние не съм направила нито една снимка на града или Дунавската градина. Снимката към статията е от пътя между град Силистра и Дуранкулак.
Хапка на пазара – вкусно
Минахме през едно площадче до зона с няколко заведения. Решихме да не сядаме, защото искахме да поразгледаме. Взехме си някакви вегетариански сандвичи в арабско хлебче. По три лева всеки, а в него имаше само малко зеле, краставици, домати и лют сос.
Не напълно сити стигнахме до пазарчето, а там в заведения за бързо хранене предлагаха риба и кебапчета. В едно капанче, обаче намерихме пържени картофки и боб с лютеница.
Разделихме си по една порция с меки питки. Тях нямаше как да хапваме вървейки и седнахме на слънчева маса пред заведението. Пластмасови маси, столове, чинии, вилици, но хапването истински вкусно.
Залезът оцветява Дунавската градина
Върнахме се обратно до Дунавската градина, имаше много наизлезли хора. Разгледахме я, но без да спираме, защото Дунав беше започнал да се оцветява в червено. Слънцето слизаше бавно на запад. Не ни стигна времето да видим и крепостта “Меджиди табия”, която ни препоръча наша приятелка.
Пътьом, на тръгване за Дуранкулак, минахме през кварталите “Самолета” и “Изток”, които са залепени до сухопътна граница с Румъния. Именно в град Силистра е последното място, на което Дунав има български бряг. След това прави завой и продължава пътя си в румънска територия.
Равносметката от спирането в Силистра: пак ще трябва да отидем, за да видим повече. 🙂
Пътят към Дуранкулак
Пътят до Дуранкулак беше над час и половина, затова трябваше да тръгнем от Силистра.
За известно време пейзажът беше великолепен, оцветен в мекото и топлото на залеза. Когато слънцето се скри, вече пътувахме по пътища между малки населени места. Някои селца бяха по-живи, по светлините личеше. Други оставаха призрачно тъмни край пътя.
Самият път се оказа истинско приключение от дупки. Освен това той правеше тихо, без предупреждение завои в тъмното. Липсваше осова линия по средата. Трябваше да се движим бавно. Добре, че насреща нямаше коли – за да избегнем дупките правехме същински слалом.
По тъмно пристигнахме на мястото ни за нощувка край Дуранкулашкото езеро. Нощувахме в “Златната рибка”.
Статии за всички дестинации от пътуването:
Мартенско пътуване (част 1) – Промяна на плановете
Познати непознати места, Русе (част 3)
Сутрешна разходка край Дунав. Русе ден втори. Мартенско пътуване (част 4)
Тутракан, приказката на рибарите (част 5)
Отбиване до резерват “Сребърна”(част 6)
Кратка спирка в Силистра, хапване и равносметка, че не остана време да разгледаме (част 7)
Дуранкулашко езеро (част 8)
Крапец, Шабла и Шабленска тузла (част 9)
Старият фар в Шабла и скалният бряг на Тюленово (част 10)
Мистичният нос Калиакра (част 11 – последна)
