От Тутракан до резерват “Сребърна” трафикът не беше натоварен. Дълги периоди карахме без да застигаме други автомобили.
Наивни представи
Очаквах с голямо нетърпение да стигнем до резерват “Сребърна”.
Прочетеното в интернет и видените снимки се смесиха със собственото ми въображение и нарисуваха очарователна картина. Представях си как ще вървя между дърветата в близост до езерото и много тихо ще приближавам животните, за да ги видя без да се подплашат. Като в предаване на National geographic. 🙂 Наивна представа. 🙂
Някъде попаднах на коментар, че един ден не стига за разглеждане на резервата.
Срещнах информация с впечатляващ брой видове от растения и животни. Не очаквах да видя всичко, но се надявах на малка част.
Природонаучният музей “Сребърна”
Като пристигнахме до Природонаучния музей “Сребърна”, с радост установихме, че е отворен.
Влязохме и знаехме от самото начало: “Искаме беседа”.
Момичето, което стоеше на касата и ни продаде билетчетата, щеше да ни е гид.
Поведе ни към първата зала. Тъкмо започна да ни разказва и се появиха други хора. Трябваше да се върне да им даде и на тях билети. Изчакахме я зачитайки се в таблата с дълги текстове.
Като се върна продължихме да слушаме: как е възникнал резерватът; какво са плаващите острови; колко вида птици и растения има; за лилиите в езерото и т.н.
Природата ми е интересна тема и питах за някои неща. Момичето беше много отзивчиво и любезно, но не чак толкова вещо и не ми отговори.
Представях си, че разказвачът в природонаучния музей, знае всичко за резервата и неговите обитатели.
Беседата беше кратка и скромна, остана ми глад за още информация.
Какво видяхме?
Както в природонаучния музей в София и тук имаше много препарирани животни.
По принцип идеята за препариране хич не ми допада, но в случая ми беше интересно да видя реалните размери на различните птици и животни.
Научих, че пеликаните са моногамни, а разперени, крилете им могат да стигнат до 3 м. Като тегло птиците достигат до 17кг.
За наша радост ято пеликани беше пристигнало в резервата. Видяхме ги, но през телескоп.
Достъпът до езерото с плавателни съдове е позволен само с много специално разрешение. Тоест няма как да се доближиш до водните обитатели.
Момичето, което ни даде беседата, сподели, че миналото лято е влязла с лодка в езерото и преживяването е било – за един друг свят. Точно така си го представях, но не го видях.
Колко е голям резерват “Сребърна” ?
Около езерото има екопътека, с поставени няколко наблюдателници. От тях човек може да следи с бинокъл различните птици.
Много бих искала да се разходим по тази пътека с някой, който разпознава птиците и може да ни разкаже за тях.
Този път нямахме възможност да правим обиколка, защото времето значително беше напреднало. Чакаха ни Силистра и Дуранкулашкото езеро.
Чела, чела, недочела на тръгване от резервата си мислех: това езеро ли е резервата, то не е толкова голямо, а къде обитават описаните глигани, елени, сърни и други бозайници?
На излизане като поехме по пътя към Силистра видях, че резерватът се е ширнал на разстояние от езерото и всъщност не е малък. В wikipedia се казва, че “местността е обявена за резерват през 1948 г. с охраняема площ от около 892,05 хектара, както и буферна зона от около 540 хектара”. А самото езеро е с дълбочина от 1 до 3 метра и площ: 2 – 2,5 км².
Като се прибрахме в София поразгледах още и намерих маршрути.
Остана ни желание пак да посетим резервата, но лятото когато има повече птици. Трябва да сме си набавили бинокъл, а ако има някой зоолог или орнитолог с нас още по-добре. 🙂
Статии за всички дестинации от пътуването:
Мартенско пътуване (част 1) – Промяна на плановете
Познати непознати места, Русе (част 3)
Сутрешна разходка край Дунав. Русе ден втори. Мартенско пътуване (част 4)
Тутракан, приказката на рибарите (част 5)
Отбиване до резерват “Сребърна”(част 6)
Кратка спирка в Силистра, хапване и равносметка, че не остана време да разгледаме (част 7)
Дуранкулашко езеро (част 8)
Крапец, Шабла и Шабленска тузла (част 9)
Старият фар в Шабла и скалният бряг на Тюленово (част 10)
Мистичният нос Калиакра (част 11 – последна)
